„И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците” (Матей 21:12)
Сетих се за тези думи от евангелието на Матея, отзнаменуващи входа Господен в Йерусалим, който ние, християните, празнуваме на Цветница. Сетих се и за нашата човешка същност – колко силно крещим „Осанна!” и как всъщност вътрешният глас на Спасителя е чувал не възхвалата, а бързо последвалото „Разпни го!”. Защото ни е познавал. Защото и ние сами се познаваме, но не искаме да си го признаем. Колко от нас са готови в името на истината и справедливостта да жертват всичко друго? Колко от нас са готови да бъдат спасители на души, а не търговци на страсти? Колко от нас въпреки, че знаят какво ще последва, се съпротивляват срещу безнадеждността, злобата, безчестието? Колко от нас избират и отстояват свободата на Духа, когато ги притиснат материалните затруднения, предизвикани им от различни нечестивци, облечени във власт? Колко от нас вярват, че тялото всъщност не е нищо повече от кратковременен пристан на Духа?
Живеем в трудни времена. Трудни са защото изкушенията да се „продадеш” в името на успеха дебнат зад всеки ъгъл. Можеш успешно да се изтъргуваш, но това вече няма да си ти. А няма нищо по-жалко от сивата картинка на „успели” хора, които не разполагат със себе си. Защото светът е багри, цветя и любов. На тях обаче могат да се любуват само онези, които са съхранили сетивата си, за да ги възприемат. Когато някой върви по улицата, но е забил поглед в краката си, той не може да забележи красивите постройки и синьото небе. Той вижда като огледало на своята душа единствено остатъците по тротоара, между които крачи забързан наникъде.
Ако перифразирам познатата поговорка за давещите се, бих казал, че спасението е дело само на желаещите да се спасят.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
