Председателят на Демократичния съюз на хърватите във Войводина Томислав Жигманов беше избран за министър на правата на човека и правата на малцинствата и обществен диалог в новото правителство на Ана Бърнабич . Два месеца след изборите, в интервю за Хърватска дума, министър Жигманов отговаря на въпросите какво означава неговото назначение за хърватите в Сърбия, кога ще продължи работата по Плана за действие за малцинствата, чиято последна версия HNV имаше голям брой от възражения, как той, като министър, гледа на въпроса за буневците и може ли влизането му в правителството да помогне за размразяване на отношенията между официален Загреб и Белград?
В правителството на Сърбия, което беше назначено в края на октомври, бяхте избран за министър на правата на човека и малцинствата и обществен диалог. С вашето назначаване хърватите получиха първия си представител на ниво републиканско правителство. За първи път в историята. Подчертавате, че сте министър в правителството на Сърбия и виждате позицията си като позиция в изпълнителната власт на държавата. Може времето да е кракто, но какво бихте казали сега: добро ли беше решението да приеме поканата на Вучич и какво могат да спечелят хърватите в Сърбия от това?
Разбира се, че беше добра! Причините за това са няколко. Нее чак толкова важна тази историческата новост, която се случи с избирането ми за министър и която споменахте – че политически представител на хърватската общност за първи път след 1990 г., благодарение на решението на победителя в изборите за президент от Сръбската прогресивна партия Александър Вучич, представен в най-високото ниво на изпълнителната власт в Сърбия, като министър в правителството – тъй като това е външна характеристика на нашата голяма стъпка напред и постижение. Също така е важно, въпреки че е валидно и като външен момент, че изцяло беше призната политическата субективност на хърватите по положителен начин, което значително допринесе за дестигматизацията на общността, чиито отпускащи последици за хърватите започнаха да се усещат веднага след изборите. И все пак това, което е съществено и важно тук, е фактът, че по този начин хърватите в Сърбия получиха възможност да участват в процесите на вземане на решения, че нашият глас се чува в институциите, където се вземат решения и че ни питат за това което пряко ни засяга нас, че нашите легитимни интереси се реализират и артикулират по-лесно и просто, че интеграцията на хърватите в сръбското общество сега може да бъде по-бърза и по-пълна, че в общественото пространство ставаме видими по положителен начин и можем да дадеме своя принос за напредъка на Сърбия… С една дума, вече има полза за хърватите и ще има още, вече споменах някои възможниползи, независимо какво мислят дежурните „критици” по социалните мрежи и ония които тровят масите.
В своите доклади международни и местни организации често критикуват Сърбия по отношение на правата на човека и правата на малцинствата. Като лидер на хърватската национална общност вие бяхте фокусирани върху тази общност. Сега виждате по-глобалната картина. Какво ще кажете: направи ли Сърбия някакъв напредък в областта на защитата на тези права?
На първо място, трябва да се каже, че в оценките за състоянието на правата на човека и малцинствата, докладите на неправителствените организации известни като международни организации, почти винаги се различават от тези които подписват държавните институции и в този смисъл Сърбия не е изключение. Там, където има високо ниво на съгласие между едните и другите е, че Сърбия е приела, тоест ратифицирала почти всички конвенции, споразумения или харти на Обединените нации, Съвета на Европа или Организацията за европейска сигурност и сътрудничество, и че стойностната и нормативната рамка, която те съдържат, почти изцяло е пренела в собственото си законодателство. Освен това фактът, че Сърбия е страна, която е ангажирана с прилагането на закона, т.е. концепцията за правата на човека и правата на малцинствата, не може да бъде оспорен. Това обаче не означава, че не съществуват проблеми при прилагането на правните норми, което се изтъква особено от някои неправителствени организации и че няма място за подобрение или че няма нужда да се работи по тях. Самият факт, че правителството на Сърбия има министерство, чийто обхват на работа включва реализацията на човешките права и правата на малцинствата, красноречиво говори, че управленската структура осъзнава значението за системен подход към този въпрос и необходимостта от целенасочени действия.
Преди десетина дни в Нови Сад бяха нападнати членове на загребския театър ITD. Те свидетелстваха пред полицията, че нападението е станало, след като младежите ги пресрещнали и попитали дали са от Хърватска. Нападението беше осъдено от кмета на Нови Сад, новосадските театри… При някои предишни нападения срещу хървати нямаше такава реакция. Променя ли се отношението към хърватите и колко за това допринася фактът, че вие като политически лидер на хърватите в Сърбия сте част от изпълнителната власт?
От моя страна изглежда, че би било самонадеяно да се каже, че е заради това, но промяната, която споменахте, е очевидна и и безспорна, и това е повече от достатъчно за целия проблем с етнически мотивираното насилие срещу хървати. Не трябва да се забравя, че ДСХВ участва на няколко позиции в управлението на град Нови Сад, така че вероятно това също е свързано с причините за промените в действията, за които говорите. Също така е необходимо да се посочи фактът, че след осъжданията, особено от кмета Милан Джурич , полицията също излезе с информация за предприетите действия. Вижте, когато сте част от държавните институции, тогава такива негативни неща се решават по по-адекватен начин.
Желанието на министър ГорданаЧомич беше по време на нейния мандат в правителството, да приеме План за действие за реализацията на правата на националните малцинства. Тя не успя с това, а Хърватският национален съвет имаше редица възражения срещу предложения план за действие. Планът за действие сега ви очаква.
Да, и той не е единственият, който ме чакаше. Знаете ли, има много такива и подобни документи които се изработват в министерствата, така че не трябва да се учудваме, че някои от тях още не са напълно готови. От друга страна, в цялата тая работа е добре, че забележките на един национален съвет, в случая хърватския, бяха вероятно силни и основателни, така че процесът на създаване на Плана за действие да не приключи с приемането му. Не говори ли това за известна демократичност на целия процес и за определящата роля в модела за участието на националните съвети на националните малцинства? Предстои ни да продължим консултативните процеси с националните съвети на националните малцинства, за да може Работната група да започне работа. Сегашният застой в работата по създаването на Плана за действие е причинен от обективни причини – избори за национални съвети, които тези дни, след четиримесечен изборен процес, приключват с провеждане на учредителни сесии и избори за ново ръководства. Когато той приключи, ще бъдат създадени всички предпоставки за продължаване на работата по този и изключително важен документ за националните малцинства в Сърбия.
Както казахме, изминаха два месеца от назначаването ви в правителството , но тези два месеца бяха доста динамични, що се отнася до министерството, което ръководите. Едно от важните неща за всички национални общности в Сърбия, което посочихте в предишния отговор, бяха изборите за национални съвети. На учредителните сесии присъствахте или Вие лично, или Ваши сътрудници. От позицията на министър как коментирате самия ход на изборите?
Изборите за национални съвети на националните малцинства бяха обявени преди да стана министър – на 5 септември, те се проведоха малко повече от две седмици след избирането ми – на 13 ноември, и приключиха с края на изборите за Бошняшки национален съвет на 2 декември. На изборите бяха избрани национални съвети на 23 национални малцинства, от които 19 бяха избрани пряко в 949 избирателни секции в цяла Сърбия и 4 непряко, чрез избиратели. Изборите бяха проведени от Републиканската избирателна комисия с помощта на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление и ръководеното от мен министерство, като право на глас имаха 456 199 пълнолетни граждани, вписани в специални избирателни списъци. Няма голям брой оплаквания относно самия изборен процес, така че той може да се оцени положително като успешно проведен, тоест, че новите ръководства на националните съвети на националните малцинства имат необходимата демократична легитимност. Констатираните слабости, а такива имаше, се отнасят до неравностойни и сложни процедури по вписване в специален избирателен списък, след това информиране на избирателите и провеждане на самите избори със съпътстващите ги процедури в изборния ден. Ще ги обсъдим открито в рамките на министерството с всички участници в изборния процес, за да се опитаме да отстраним констатираните пропуски за следващия изборен цикъл. Прави сте, когато споменахте новата практика, която въведохме, а именно представители на министерството да участват като гости в учредителните сесии на новите състави, на които се утвърждава статута на съветниците. Като министър присъствах лично на шест учредителни сесии на ромския, бошняшкия, албанския, унгарския, словашкия и полския национални съвети, а мои колеги присъстваха на учредителните сесии на останалите национални съвети. Нашето решение се основава на следните причини: искахме да подчертаем значението на органите за самоуправление на националните малцинства в Сърбия, да изпратим послания, че ще продължим да ги разбираме като партньори в създаването на политики за малцинствата, с акцента, че ще развием консултативни процеси в нашата дейност и ще продължим да разчитаме на тяхното участие в процесите на вземане на решения. Същото беше ясно заявено по време на нашите обръщения на учредителните сесии и този жест на министерството беше приет изключително положително и с голямо одобрение.
Служител от вашето министерство присъстваше на учредителното заседание на Националния съвет на буневското национално малцинство. Те критикуват вашето влизане в правителството на Сърбия. Казват, че влизайки в правителството, вие сте признали буневското национално малцинство. Може ли това да се приеме толкова опростено?
А кой трябваше да присъства? Това са практиките и институтите на сръбската държава, които съм наследил и като легалист се придържам към тях! От друга страна, предвид моите виждания, аз съм последният човек във веригата от признания който не би трябвало да признае! Ще повторя това, което вече съм казвал безброй пъти – въпросът за отношенията с буневците е многопластов и сложен. Става въпрос за идентичността на част от хърватския народ, който от време на време се отваря и поставя под въпрос, така че преди всичко трябва да продължим да слушаме и да следваме какво казва науката, а не идеологията по този въпрос. От друга страна, като гражданин, живеещ в общество, което се стреми към либерална концепция за демокрация, въпросът за националната принадлежност трябва да се разглежда като въпрос на свободен избор, така че всеки да може свободно се изясни от каква е националност, при което властовите структури на държавата, не трябва да влияят върху въпроса за идентичността. За мен лично, като хърватин с буневски корени, този въпрос е ясно решен и моите възгледи, ще повторя, са много добре известни дори на онези безплодни критици, които, „както и врабците знаят“, искат да оспорят всяко постижение на хърватите. И този път го правят по неуспешен начин! Хърватска трябва много повече да се заинтересова от целия този случай, не само въз основа на член 10 от конституцията, но и заради факта, че голяма част от буневците нехървати, които работят на високи позиции във ключови институции са хърватски граждани, които са придобили гражданство с доказателства, че принадлежат на хърватската нация, така че нека им го отнемат, след като публично се отричат! Още повече, че антихърватството е от централно значение в идеологията на буневците. И аз лично бях свидетел на покръстванията, за които споменах преди малко – на председателят на Националния съвет на Буневците Сузана Куюнджич през 90-те години на миналия век, по време на следването й в Нови Сад като млада хърватка, носех редовна месечна финансова подкрепа от фонда на Антун Густав Матош , който се управляваше от ДСХВ, политическа партия, в която членуваше и покойната й майка член от 1991г. Посланията на Мирко Баич към „буневските хървати“ от края на 90-те години на ХХ век са антологичен пример за решаване на буневския въпрос, а за признанията на буневци с хърватски паспорти и собственици на имоти по хърватското крайбрежие не трябва да се харчат думи.
Особено чувствителни са отношенията между Сърбия и Хърватска. Повече от две години не е имало двустранни срещи. Като министър и лидер на хърватското малцинство в Сърбия, с добри контакти в правителството на Хърватска, можете ли да повлияете тези отношения малко да се подобрят?
Фактът, че в новото правителство на Сърбия беше избран политически представител на хърватската общност, беше приет положително от официален Загреб и смятам, че това може да бъде повод за нова вълна на размразяване на отношенията между двете страни. Кога, по какъв начин и с какви събития, времето ще покаже, но това, за което аз не се съмнявам, е, че както и досега, ще направя всичко по силите си за осигуряване на институционално сътрудничество между двете страни в най-скоро време. За споменатото затопляне може да допринесе и богатото и разнообразно сътрудничество, което съществува между нашите хърватски институции и организации и институциите на сърбите в Хърватска, което през лятото бе „увенчано“ с Декларацията за взаимно сътрудничество.
Стъпка към подобряване на отношенията би било заминаването на представители на сръбското правителство във Вуковар. За разлика от предишни години, когато сръбското правителство имаше свой представител на отбелязването на годишнината от падането на Вуковар, тази година той отсъстваше. Трябваше ли Сърбия да има свой пратеник във Вуковар?
За съжаление практиката, за която говорите, беше преустановена тази година, но определено трябва да бъде продължена! Присъствието, красноречивото участие и жестовете които Веран Матич направи като пратеник на президента на Сърбия Александър Вучич във Вуковар, не само бяха много необходими но имаха и благоприятен ефект, върху целокупните хърватско-сръбски отношения. Това е така, защото подобни възпоменателни събрания на местата на големите трагични събития, където се показва почит пред невинните жертви, трябва да бъдат и места, от които се изпращат както символични, така и реални послания, в унисон с ценностите на прошката и помирението, които са основни условия за спокойно сътрудничество между общности, които са били в конфликт. Видяхме, че ако това липсва, тогава липсва сътрудничество, не се решават открити въпроси, разпространяват се недоразумения и се подчертават различията, отново възниква напрежение…
Често сочите Покрайнината и град Нови Сад като места, където има добро сътрудничество и където хърватското малцинство е станало част от изпълнителната власт. Това липсваше в Суботица , Сомбор и някои други важни за хърватите места. Може ли и там да се очакват промени след влизането ви в правителството?
Със сигурност ще продължим да говорим за това, защото участието на политическите представители на хърватите в държавните институции в Сърбия трябва да има своето място в цялата вертикала на управлението и във всички части, за които има интерес, както беше в случая с представителите на сърбите в Хърватска от десетилетия. Първите ползи бяха реализирани веднага след като служителите на ДСХВ влязоха в правителството на провинцията и град Нови Сад – от предоставянето на средства за реновирането на част от родната къща на бан Йосип Йелачич, чрез реставрация на църквата Св. Юрий и за защитата на няколко архитектурни единици от стария Петроварадин, които често сочим като пример за добро и успешно сътрудничество. Вярвам, че това е резултат, наред с други неща, от нашето надеждно партньорство и отговорната работа на нашите качествени кадрови решения. Не виждам никаква причина същото да не се приложи в Суботица и Сомбор – всички печелят! – което скоро ще обсъдим с президента Александър Вучич.
Декларацията за сътрудничество на сърбите от Хърватска и хърватите от Сърбия беше подписана на 25-и август в Голубич, по време на научната среща „Сръбско-хърватски отношения „. Какъв беше отзвука от началото на това сътрудничество?
Медиите го отразиха много добре и изключително положително! В интерес на истината, никой не се е надявал на подобно нещо, в смисъл, че не е било подготвяно от дълго време, нито се е знаело за него, а поради многогодишния застой в отношенията между Хърватска и Сърбия изглеждаше напълно изненадващо . Всичко беше подбудено и инициирано непосредствено преди тази среща от Янко Веселинович , доайен в изграждането на по-добри хърватско-сръбски отношения, и неговия колега Милорад Пуповац и го приех и осъзнах за кратко време. Още повече, че по този начин силно въздействаме на вече развитото в сътрудничеството на хърватските институции и организации в Сърбия с институциите и организациите на сърбите в Хърватия – от културата и информацията, до спорта и политиката. Както властите в Белград, така и в Загреб гледаха на това положително и, изглежда, осъзнаха факта, че въпреки неуспехите в двустранните отношения между двете страни, сътрудничеството между двете национални малцинства придобива ново качество. Онези пък, които преди всичко обвиниха ДСХВ и мен лично, фалшиво разбира се, в някаква усташофилия, бяха ефективно обезоръжени…
След назначаването ви за министър Мирко Острогонац е новият член на ДСХВ. Сега той е част от парламентарна група, в която се присъединяват към него трима представители на Партията на справедливостта и помирението и Партията на обединените селяни? Защо ДСХВ е в този представителен клуб?
Тъй като станахме част от управляващата структура и изпълнителната власт в Сърбия, логичната стъпка беше да потвърдим същото, когато става въпрос за позицията народен представител на ДСХВ, която, предвид реда в избирателната листа, отиде при Мирко Острогонац, тоест да станем част от представителен клуб, който подпомага работата на правителството. На основата на програмната и политическа близост – тя е, от една страна, партия на национално малцинство, а от друга страна, партия, която има особена чувствителност към регионалното развитие и темата за земеделците, така че някак си само по себе си се наложи решението, че изборът на представителния клуб трябва да се падне на клуба на Партията на справедливостта и помирението и Обединената селска партия. Подобно решение, тъй като това е представителен клуб с малък брой представители, дава възможност за известна независимост в действията на представителя на колегата от ДСХВ Oстрогонац, но и по-голяма видимост на партията като такава.
Публикуваме това интервю в последния брой на Хърватска дума за 2022 г. Какви са желанията на министър Жигманов за 2023 г. и какви са желанията на политическия лидер на хърватите в Сърбия за следващата година?
Моите желания, както и на повечето други хора, са свързани изключително с положителното! Защото хората не трябва да желаят зло… Разбира се, моите добри пожелания имат различни съдържания – като министър искам степента и обхватът на човешките права в Сърбия да бъдат реализирани на възможно най-високо ниво, ниво, което ще гарантира щастие, мир, равенство и сигурност за всеки човек; че качеството и количеството на правата на малцинствата гарантират не само оцеляването на националните малцинства, но и тяхното развитие и просперитет; че ценностите, на които се основава диалогът в обществото, преодоляват и поробват всички отношения между граждани, групи и институции в Сърбия, така че удовлетворението да е постоянен компонент от живота на всички хора. Като политически лидер на хърватите в Сърбия моите желания имат следните ограничения: че по същия начин – чрез споразумения и хармония – продължаваме да реализираме всичко, което е започнато в общността – от пускането в експлоатация на завоюваните позиции за местните хърватски общности в Белград, Петроварадин, Вайска, Монощор, Старчево, Опово, Плавна, Берег и Суботица, за по-големи и по-добри постижения в областта на културата, образованието, информацията и официалното използване на хърватския език и писменост; да направим допълнителни крачки в институционалното развитие на общността със същия хъс и решителност – да започне работа по Хърватския училищен център, да направим Драма на хърватски в професионалния театър, да отворим нови детски градини и ясли…; да завършим участието на ДХСВ в държавните институции с последователно и надеждност – на местно ниво, където не присъстваме и да отворим публичния сектор за заетост и управление; да овладяваме размириците в нашите редици и да продължаваме да ги разубеждаваме с действия и постижения; да разоръжим сътрудниците и партньорите от Хърватия от наложените фалшиви подозрения и да разрушим власта на незаслужените услуги, като продължим да градим доверие и братски отношения; за хърватските мъже и жени представям само едно – да постигнат напълно всичко, което желаят за себе си и другите.
Интервюто на: Злата Василевич /Снимки: Министерство на правата на човека и малцинствата и социалния диалог
Превод: Иван Николов
Издвој новости на српском
