Трети март – ден на освобождението

От падането под османска власт 1396 г. българите извървяват дълъг път до възвръщане на свободата си. Това е период от петвековен мрак, който е очертал най-печалните страници от нашата история.

Малко са народите успяли да запазат своята национална идентичност през толкова дълъг период от време прекаран в робство. Неимоверните усилия на турците да пречупят волята и вярата на българите са били безуспешни.

Първата крачка към свободата е била да се осбодим от робското самосъзнание и да поискаме да бъдем свободни. Това етническо пробуждане е започнало с идеята на Паисий Хилендарски да напише „История славянобългарска“ и продължило с извоюването на българска независима църква. Това е много важно начало, което е отключило ред други събития. В средата на XIX век започват да се формират национално-освободителни движения, които предлагат радикални решения, а именно организиране на всеобщи въоръжени въстания. Така се е стигнало до избухването на Априлското въстание, което е потушено мигновено, но е постигнало своята политическа цел. С цената на 30 хиляди жертви, българите са фокусирали вниманието на целия свят свят върху себе си и така поставили проблема за тяхната независимост пред великите сили. Много чуждестранни журналисти отразяват кървавото потушение на въстанието в световната преса. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Оскар Уайлд, Чарлс Дарвин, Лев Толстой и много други вдигат глас в защита на българите и остро осъждат поведението на турската войска. Всичко това дава повод на Русия да се намеси и да обяви война на Турция. Руската войска е дочакана с възторг и с общи усилия българите успяват да извоюват така желаната свобода. На 3. март 1878 г. в малкото селце Сан Стефано в близост до Истанбул е подписан мирният договор, който слага край на войната и дава известна степен автономност на българите. Тази дата дава началото на новата история на българската държава и е обявена за национален празник – Ден на освобождението от турско робство. Честването на празника след 9. септември 1944 г. е прекратено от комунистическия режим, под претекст че празникът е шовинистичен. Повторното му възобновяване се случва през 1990 г. и от тогава до днес се чества всяка година както в България, така и навсякъде по света, където има българска диаспора.

На територията на така наречените Западни покрайнини живеят българи, които опазват езика и традициите си вече 100 години извън границите на България. Празникът на освобождението е една добра възможност да покажем колко ценим нашата идентичност и национална принадлежност и трябва да бъдем горди, че вече в продължение на един век отстояваме и се борим за правата си. Подобаващото отбелязване на празника в Босилеград и Димитровград ще припомни на Р.Сърбия, че в нейните граници живеят етнически българи. Празникът не трябва да бъде инструмент на местните политически партии за взаимни нападки и разни спекулации, а тъкмо обратното – на  този ден всички трябва да бъдем единни и да преодоляваме различията си. Българското малцинство в Сърбия тряба да отбелязва и почита такива празници от национално значение, защото само така ще съхрани и за в бъдеще българския дух. Навсякъде по света, където живеят българи 3. Март се чества като един от най-значимите национални празници и отбелязването му показва колко ние българите уважаваме историята си.

Досега празникът е отбелязван единствено от КИЦ „Босилеград”, КИЦ „Цариброд” и сдружение „ГЛАС“. Недопустимо е  Националния съвет на българите в Сърбия, общинските културни ведомства и други малцинствени институции и сдружения да бъдат незаинтересовани  към подобна дата от национално значение. Такова поведение води до трайни последствия върху самочувствието и достойнството на българското малцинство.

На 3. март се чества възкресението на един народ, чиято духовност и култура са били подложени на унищожение векове наред. Това е празник на всички българи, като всяка година ни припомня за трудния път, който сме извървяли до свободата и независимостта си.

Свободата не е даденост, за нея трябва да се борим постоянно, защото съвсем незабелязано можем да я загубим. Свободата не се свежда само до национален суверенитет, тя представлява и личната свобода на всеки един член на обществото да мисли, разсъждава и свободно да изказва и отстоява убежденията и възгледите си. Трябва да се стремим да бъдем свободни в истинския смисъл на думата, да живеем с мисълта че сме свободни граждани и най-важното – да  защитаваме свободата си за нас и за поколения напред.

Честит празник Трети март – ден на освобождението

Деян Миленов