Всеки лев, инвестиран в общността ни, се връща многократно на България, убедени са авторите на инициативата, изпратена до държавните институции у нас
От години, дори десетилетия, се говори за необходимостта от конкретни действия от страна на българската държава, които ясно да покажат на сънародниците ни зад граница, че прародината им проявява загриженост за тях не на думи, а с реални действия. И понеже темата почти винаги остава в периферията, явно това провокира представители на историческата ни диаспора да изпратят до отговорни институции у нас предложение, с което да предизвикат създаването на стратегическа програма за социално-икономическа подкрепа на общността на бесарабските българи в Молдова.
Според различни данни общият им брой е 60-90 хиляди души, като 31 хиляди имат българско гражданство (към 2019 г.). Живеят предимно в южната част на Молдова – аграрен регион със слабо развита промишленост. Над два века те ревностно пазят родните обичаи и традиции, но успяват да постигнат и още нещо, което смятат за изключително важно: след 1989 г. българският език се изучава в държавните училища в места с компактно българско население. Финансирането се осъществява от бюджета на Република Молдова.
Това позволява всяка година над 100 младежи от общността ни в тази част на Бесарабия да кандидатстват и да бъдат приети в български университети. След като се сдобият с диплома за висше образование, повечето не се завръщат в Молдова. Хиляди в най-активна трудоспособна възраст се установяват в прародината си, реализират се професионално и, не на последно място, стават съвестни данъкоплатци на държавата България.
Авторите на инициативата, изпратена до държавни институции у нас, посочват: „Текущата демографска картина в места с компактно присъствие на бесарабските българи и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването (предпоставки) за такъв растеж. Ето защо основна стратегическа цел на общността ни трябва да стане смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива. С лимитиран човешки капацитет и ресурси, които по горепосочените причини стават и все по-ограничени, предлагаме да се обмисли и създаде устойчива и дълготрайна програма, която ще е полезна както за общността ни, така и за България.“
През последите три десетилетия подобни проекти липсват у нас. А цялата подкрепа на нашата държава за историческата ни диаспора е едва в няколко насоки. Освен Националната програма „Роден език и култура зад граница“, чийто бюджет за Молдова през 2019 г. е равен на 400 хил. лв., няма друга, която да съответства на нуждите на бесарабските българи. За нея отговаря МОН, а основна част от средствата отиват за финансиране на неделните училища, отбелязват авторите на инициативата.
По линия на ЕС в рамките на „Източното партньорство“ се реализира програмата „Българско сътрудничество за развитие“. С усилията на МВнР в нея намират място проекти, засягащи общността ни, въпреки че тя като цел не разглежда бесарабските българи. През 2020 г. е предвидено финансирането само на един проект в Молдова за 68 хил. лв. Липсва информация за сумата за подпомагане на Тараклийския държавен университет. Това означава, че през 2019 г. България отпуска за историческата общност в Молдова общо около 500 хил. лв., а предишната (2018) – двойно по-малко.
Затова от Фонд „Български дух“ – в лицето на неговия директор Олег Косих и председателя на Надзорния съвет Александър Боримечков, и Натали Петрова от Дружество „Родолюбец“ предлагат да бъде формулирана стратегическа национална програма, която да обхване основни ключови сфери. И са убедени: без развитието им потокът на бесарабски младежи към България ще спре в близките години.
Според авторите на инициативата тази програма трябва да засегне три приоритета и да осигури внедряването на реални проекти в областта на икономиката, здравеопазването и социалната сфера. Така България ще се превърне в пример в рамките на ЕС като държава, която развива диаспората си в Бесарабия за обща полза. Но също така ще си осигури дълготраен източник на качествен човешки ресурс и ще запази българското малцинство в Молдова като мост в международните отношения.
Затова сънародниците ни от Бесарабия предлагат да се направи най-необходимото за подобряване на условията за осъществяване на ефективни образователно-възпитателни дейности, съдействащи за укрепването на българската духовност, за съхраняването на националното самосъзнание, бит и култура.
Директорът на Фонд „Български дух“ Олег Косих:
Липсва държавна програма за бесарабските българи
– Защо решихте да изпратите до държавни институции в България вашето предложение за стратегическа програма?
– Подготвихме документ, описващ сегашното състояние – както в Молдова, така и в България – на нашата общност. Ясно фиксирахме, че няма стратегическа програма на държавно ниво, която цялостно да покрива всички сфери на взаимодействието на метрополията и диаспората. Имайки написания от нас документ, сега можем да се съсредоточим върху целевата програма – какво трябва да сторим ние в Молдова, какво може да направи България. Не искаме тази програма да е декларация. Тя трябва да съдържа конкретни неща – дати, суми, срокове. За тази цел смятаме да установим връзки с всяка парламентарна партия, без изключение. Надяваме се, че ще има полезно сътрудничество и с Министерския съвет, и с администрацията на президента. Отворени сме и за гражданското общество, и за научните кръгове. Необходими са ни знанията и опитът им. Един човек или фондация, колкото и да иска, няма как да направи или да знае всичко. А заедно можем да свършим добра работа. И за общността ни, а и за България. Накрая трябва да излезе прецизен документ, с който участниците в процеса не само ще се гордеят. Той ще е план за действия – конкретен във всяка област.
– Какво ви провокира да застанете зад тази инициатива?
– Реалността. Занимавайки се с обществени работи, разбрах, че в България липсва комплексна визия за историческата диаспора. Правят се някои неща ту от една институция, ту по линия на друга се реализира някакъв проект, но те сякаш са случайни, без обща стратегия. Това е пилеене на енергията и средствата на българската държава. По-логично е тези усилия да бъдат концентрирани. Сега България се опитва по малко да участва и тук, и там. Не е ли по-добре усилията й да се консолидират в една насока и веднъж завинаги този проблем да е решен?
– В документа цитирате, че България отпуска за историческата ни общност в Молдова общо около 500 хил. лв. през 2019 г. Каква сума би била адекватна за реална социално-икономическа подкрепа на бесарабските българи в Молдова?
– Искам да бъдем разбрани правилно. Не става дума за искане на пари. Целта е те да се използват рационално и да има резултат от финансирането. Какъв е смисълът да харчиш пари, без да знаеш какво се стремиш да постигнеш? Но ако знаеш, че искаш в България да дойдат млади хора от Бесарабия, инвестираш в училища, в оборудването им, за да идват в държавата младежи, които ще останат, ще работят, ще печелят добре, имайки знания, а и ще плащат данъци. Нещата може да се разглеждат и от тази страна: колкото по-качествено инвестира България сега, толкова повече ще спечели от бесарабските българи след години. Това е процес, който трябва да започне, за да има резултат.
– Прогнозирате, че без развитие на определени ключови сфери потокът на бесарабски младежи към България ще секне в близките години. Смятате ли, че отговорните институции наистина ще разберат последиците от тази евентуална ситуация?
– Това вече не е от компетенцията на една обществена организация, каквато е Фонд „Български дух“.
– Разполага ли, по ваше мнение, българската общност в Молдова с необходимите знания и капацитет, за да допринесе по най-добрия начин да бъде формулирана стратегическата национална програма, която инициирате?
– Да, определено. Бесарабските българи имат представители в различни сфери: от образованието до икономиката. Заедно с българските институции симбиозата ще е перфектна.
– Има ли примери за подобни действащи проекти, осъществени от други страни за техни общности в чужбина?
– Даже ако няма, в което се съмнявам, то трябва да има.
– Вярвате ли, че гласът ви ще бъде чут?
– Да, аз чукам, докато не отворят. Друг вариант не приемам.
I
Издвој новости на српском
