Сурвакари – българска традиция
На 13 януари в Босилеград се чества празника Сурва. По традиция още с падането на нощта момци-сурвакари честитят на стопаните Сурва, те са преобразени като мечки, бабички, булка и младоженец, старци.
В по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т.н., произнасяйки заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие. Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба на сурвакания обект със специално приготвена за целта сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове – най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари.
Децата влизат по къщите и удрят със сурвачките домашните по гърбовете, изричайки установени от традицията благопожелания, специфични за този обичай и празника. Те са различни за всеки регион, но в Босилеград е почти навсякъде са от типа:
„Сурвасурва весела година,
догодина до амина.
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
сурвасурва весела година догодина, до амина“.
На въпроса какво означава „Сурва, сурва година!”, босилеградчани обясняват че годината е сурова, но не е мъртва, че ще настъпи пролет, че ще грейне слънце, че земята ще се събуди отново и ще роди богата реколта.
Освен празника Сурва празнува се и Православна Нова година.
ММ ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
