Измина почти един месец от поклонението на 19 февруари, а аз още не мога да дойда на себе си от словоблудствата на кмета пред паметника на Левски! Затова и закъснях с коментара. Опитах се да подредя и осмисля натрупаните му на грамада, без никакъв ред и смисъл злъчни думи – не, не става!
Няма смисъл да търсиш смисъла в безсмислиците.
Може би най-точната оценка е дал един наш селянин който се поспрял да чуе какво говори кмета, па отмахнал с ръка и продължил по пътя с думите: „Заеби го, пивнал е!“
Но това, че кмета отчаяно нареждаше от някаква „много малка шепа народ“, го разбрах. Още преди трийсет години така нареждаха неговите Груински и Милевски комунисти от Общинският комитет на Съюза на комунистите на Югославия. Напразно. И комунистите и Югославия си отидоха на бунището на историята. Както и новият им партиен идол, Кощуница.
От тогава до днес, всичко в каквото вярваха и се клеха – се разпадна и изчезна. Даже самите те позабравиха в какво са вярвали и какво са говорили. Сякаш не е било. И въпреки това, не можаха да си направят елементарните изводи – че това, в което са вярвали и говорили е било заблуда и лъжа! И че времето доказа, че истината е именно това което говореше, пишеше и правеше тази „много малка шепа народ“!
Защо такъв страх от такава мъничка и незначителна „шепа“? Може би ги е страх „шепата“ да не се свие в юмрук и ненадейно да се забие в техните разбойнически муцуни?
Страх ги е, въпреки голямата любов на „народеца“. Въпреки „честно спечелените“ избори. Въпреки корумпираното правосъдие. Страх ги е, защото знаят колко са грешни и че примката на закона един ден може да се стегне около шиите им. Те не са чели почти нищо, но гледат телевизия и няма как да не си спомнят сцените с Хитлер, Сталин, Чаушеску, Алиенде, Милошевич, Хусеин…
Те всички идваха на власт носени на ръцете на масите и падаха с проклятия сгазени в калта от същите тия маси.
Затова „шепата“ е техният кошмар. Защото и Левски е бил самичък, но със саможертвата си е сгромолясал цяла една петстотингодишна империя. Затова ги и е страх. Не толкова от слабата „шепа“. Страх ги е от тяхната сила. Защото измамната сила на партиите е временна и не зависи от броя на техните членове и гласоподавател. А от обективната стойност на идеите които ги движат.
А от „осанна“ до „разпни го“ е само една стъпка. Диктатурата се крепи върху ирационалната потребност на масите да боготворят водача си. Демокрацията – на свободните и разумни, уверени в собствените си сили граждани.
Водача вече усеща, че няма никакво значение това, че няколко стотин изгладняли от социалните помощи хорица, все още се мъкнат като глутница гладни вълци след него. Защото, когато гладът застраши оцеляването на глутницата, обезумелите вълци се нахвърлят и най-напред изяждат един от братята си.
Глупаците които боготвореха сегашния си водач вече го пуснаха по течението. И ще си търсят нов. Новата илюзия която по нищо няма да се различава от сегашната. Фаталната грешка на революциите е, че почти винаги започват и свършват с насилие.
Истинските промени настъпват не с насилието, а с просвещението.
Иван Николов
Моят съселянин който минавал оттам, поспрял да чуе какво говори кмета, па махнал с ръка и си тръгнал с думите: „а бе заеби, пивнал е!“
Издвој новости на српском
