В София гей парад се прави вече почти 10 години. Човек би си помислил, че 10 години са достатъчни, за да се реши един казус, да се приеме и да престане той да предизвиква обществени брожения всеки път. Но не би. Гей парадът в София е ежегодна тема за дискусии, спорове и жалейки. Последно от ВМРО – партия, участваща в управлението, призоваха столичния кмет Йорданка Фандъкова и вътрешния министър Валентин Радев да не позволят провеждането на тазгодишния „София прайд“. Аргументите – за организацията и охраната на мероприятието се харчели пари на данъкоплатците, то е „покушение срещу традиционните български ценности, морала и добрите нрави“, а участниците в него „искат силово да наложат своя мироглед над останалите български граждани“. Почти е срамно, че отново, за пореден път трябва да се занимаваме с този казус, но явно е нужно. Първо, от ВМРО явно, неизненадващо, не считат представителите на гей обществото у нас за хора, защото забравят, че те също са данъкоплатци. Така, както всеки националист има право на предпочитания за какво да се харчат неговите данъци, така същото право се полага и на който и да е хомосексуалист у нас. Второ, с какво гей парадът е „покушение срещу традиционните български ценности“? Свободата да бъдеш открит и да обичаш когото си пожелаеш без да бъдеш съден не е ли традиционна ценност? Или проблемът е стандартният – защо се събират и се показват, а не стоят скрити по ъглите, където могат да си правят каквото пожелаят? Това е позицията на изключително много българи, затова е важна. Някой замисля ли се, че гей хората в България, както навсякъде, са малцинство? И тъй като патриархалната мачо култура е на почит у нас, на тях никога не се е гледало с особено добро око. Българинът често е толерантен в действията си, но не и в своето отношение. Може и да не пребие на улицата мъж, който му прилича на гей, но това не означава, че го приема или одобрява. А това отношение вероятно тежи на LGBT общността у нас. И тя намира отдушник в консолидация по такъв начин – чрез подобни спорадични събирания. Има и друг момент – нормално е желанието на всяко общество от хора, които са обвързани помежду си по някакъв общ признак, да се събират заедно. Християнска България не протестира, че мюсюлманите се събират в София за петъчна молитва или когато празнуват Рамазана. Етнически чиста България не протестира срещу ромите на Банго Васил. Тогава защо хетеросексуална България трябва да протестира, че гражданите ѝ с различна ориентация искат да имат веднъж годишно няколко часа за себе си, в които да празнуват и да бъдат заедно публично? В традиционните български ценности, според които „правилната“ връзка е само тази между мъж и жена, има място и за вярването, че любовта е над всичко – над религия, над етнос, над възраст. И над междуполови стереотипи. Тези две убеждения влизат в противоречие, но ние сме свикнали така да живеем – малко раздвоени, малко шизофренични, малко противоречащи си. В човешките отношения обаче няма общовалидни формули и е време да приемем това спокойно. Какво ни пречи, че някакви хора ще се разходят за 2 – 3 часа в центъра на София? Българският гей парад не е толкова агресивен както тези на Запад – в шествието обикновено не се виждат полуголи или облечени провокативно хора, които да скандализират. Ако патриархалният български морал счита, че здравото семейно възпитание ще бъде взривено от гледката веднъж годишно на някакво разноцветно шествие, значи въпросното възпитание е толкова калпаво, че ще провали бъдещите поколения така или иначе. Третият аргумент на ВМРО – че участниците в парада искат силово да наложат своя мироглед, е толкова смешен, колкото и първите два. Някой може би е виждал националисти, взети за заложници от гейове, и измъчвани да приемат техните убеждения? Как точно „силово“ хомосексуалното общество у нас налага своя мироглед? Бие ли някого, тормози ли, изнудва ли? Който не иска да влиза в съприкосновение с темата, е свободен да не излиза в събота по маршрута на парада в часовете, в които той се провежда, или да смени канала, когато види репортаж от събитието. България е свободна държава и е хубаво тя да е такава и за двете страни – и за едните, които искат да организират нещо, и за другите, които не желаят да са част от него. Българският народ е пронизан от достатъчно много разделителни линии, нямаме нужда и от това противопоставяне. Хомосексуализмът не е вирус, който се прихваща по въздушно-капков път или пък заразява през телевизора. Участниците в „София прайд“ не пречат на никого. В центъра на София се събират всякакви групи – еколози, вегани, майки, протестиращи, комунисти, демократи и още хиляди мини общества, всяко от които свободно изразява своите позиции. Ако някой не е съгласен с шествието на БСП за 1 май, защото счита, че комунизмът е вреден и опасен, просто си остава вкъщи и преживява деня. Защото и комунистите са български граждани, данъкоплатци, и имат правото да се събират и да празнуват каквото са си решили. Може да не се харесва на всички, но такъв е животът в нормалните и демократични държави. В същите държави хората отдавна са разбрали, че най-голямата ценност е любовта и щастието. Кой как разбира и избира своята любов и щастие не е наша работа. За да живеем спокойно, е нужно просто да се приемаме.
Автор: Десислава Любомирова
Извор: actualno.com
Издвој новости на српском
