В интервю пред БТА, посланик Радко Влайков и народният представител Димитър Главчев споделиха, че това, което прави българската държава по отношение защитата на правата на малцинството ни в Сърбия е перспективно и скоро ще се усети и в Босилеград.
Следва интервюто:
Въпрос: Г-н Главчев, призовахте за спазване на законите в Сърбия, визирайки и последния скандал със задържани български медици в Босилеград. И двамата казахте, че нещата вече се случват за нашите сънародници тук, кога ще могат те да усетят промените? Ще се реши ли въпросът с осигуряването на здравни грижи за сънародниците ни, каквито в момента са недостъпни за тях, поради изолираността на района?
Димитър Главчев: Категоричен съм, че законите трябва да се спазват, казвам го като представител на законодателен орган. Това може да не им харесва на нашите сънародници, които са граждани на Сърбия, но законите на страната, в която живеят, трябва да се спазват. Това е разковничето. Ние сме видели това и в развитите демокрации – това е първото условие – има правила, които се спазват и затова тези държави са стигнали тази стъпка на развитие.
По отношение на случилото се със задържаните български лекари, аз ви казах, че веднага след моето посещение имах среща с вицепрезидента Илияна Йотова, която беше запозната с проблема. Ние търсихме решение в рамките на законите и в Сърбия, и в България, да се окаже помощ на нашите сънародници от Западните покрайнини и по-конкретно в Босилеград. В тази посока ще продължат и контактите между Военна болница и вицепрезидента.
Въпрос: Досега имаше лоша практика по отношение на сътрудничеството между ВМА и представителството на българското национално малцинство?
Димитър Главчев: Лошата практика е на база подбиране на пациентите, доколкото разбрах от г-жа Йотова. Това всъщност искахме да избегнем. Искахме от възможността за прегледи и лечение да се ползват абсолютно нуждаещи се и това да става без посредници. Обсъждахме и проблема с транспортирането на пациентите. Аз съм сигурен, че този разговор ще продължи. Но не като безкрайни разговори, а проблемът ще бъде решен в най-скоро време.
Радко Влайков: Първо – практиката с ВМА и българската държава е от години. Но това не стига до хората, а до определени хора. Второ – това нещо се използва за политически цели. През това лято, след като идентифицирахме и този проблем, заедно със сегашното ръководството на ВМА, установихме нова практика. Сега има специален консул в Генералното консулство, който идва веднъж седмично в Босилеград и в Цариброд и събира заявките за лечение във ВМА. Единственият проблем в момента е свързан с транспорта, но намираме начин за решаването му. Българската държава си влезе във функциите, за да може тя, извършвайки нещо, хората да разберат, че го е правила и да е достъпно за всички, защото досега беше достъпно за определен кръг от хора. Този проблем е вече изчистен.
По подобен начин стои въпросът с образованието. Знаете, че 90 на сто от абитуриентите учат по 103 постановление в България. Досега родителите знаеха, че за да замине детето им, то трябва да бъде посочено от някой. И това нещо българската държава си го върна – като нещо, което не само реално да прави в България, но и като организация. Същият този консул се занимава и с тези неща.
Един позитивен момент от случката с лекарите е може би това, че местната власт, в лицето на кмета, се разтича и веднага докара за прегледи Военно-медицинска академия от Белград. Много бихме се радвали, ако те направят нещо и се включат. И трети момент има – тук се откри през миналата седмица спешен медицински център, в присъствието на американския посланик, за емигрантския център. Доколко той ще обслужва местните хора, това вече е въпрос на организация, тук на място. Но това е спешен медицински център към емигрантския център, открит по желание на кмета тук, преди няколко месеца.
По отношение на прегледите – в момента търсим механизъм, по който наши лекари регламентирано да идват тук. Да се вижда какъв тип специалисти трябват, с пътуващи кабинети. Това е нещо, което сръбската държава има интерес да се случи. Това не е обида към тях, че те не могат сами да се справят, но не могат и да ни го откажат. Напротив, тук има не само българи, има и сърби. Медиците ще са за всички, които се нуждаят.
Въпрос: Отново се постави въпроса за паметната плоча, която беше изработена в памет на жертвите от погрома в Босилеградско преди 100 години и чиято съдба не е известна, след като не беше позволено монтирането й в града от местната власт. За хората тук това е голяма болка.
Радко Влайков: Идеята на плочата беше с откриването на изложбата на 15 май в Културно-информационния център в Босилеград. Изнасянето на плочата от там се превърна в игра на котка и мишка. Поставих въпроса на министъра на вътрешните работи. Твърдо стоим зад тези хора. Не можем да очакваме за месец или за два всичко да се случи. Резултатите идват, ще ги има. Добре разбирам нетърпението нещата да се случат бързо, отчаянието им, страданието, че Босилеград е намалял с една трета през последните 16 години. Но проблемите са преодолими, когато българската държава стои зад тях и поставя по най-ясния начин въпросите пред сръбската държава и има подкрепа всичко да се решава в рамките на демократичните процедури. Без демократични процедури няма да стане.
Въпрос: Г-н Главчев, вие си навлякохте неприятности, във връзка с повдигнатия въпрос за промяна на името на Димитровград пред президента на Сърбия Александър Вучич.
Димитър Главчев: Поставих въпроса в самия Димитровград. Президентът Вучич го каза много просто: „Ако хората го искат – няма никакъв проблем“. Посланик Влайков беше свидетел.
Радко Влайков: Изключително неочаквана дори и за мен положителна реакция.
Димитър Главчев: Кметът на Димитровград Димитров каза, че има проблем с Националния съвет, който е медиатор на малцинството с управлението на държавата. Поставих въпроса и пред премиера. Това е най-нормалното. Но с изненада на първия парламентарен контрол от БСП за България излязоха с декларация за това на какво основание председателят на НС се намесва в политиката на съседната държава.
Радко Влайков: Желанието на хората е да си върнат името. Ако сега отидете в Цариброд и попитате десет души кой е Георги Димитров – осем няма да ви отговорят. Те не знаят кой е. Ако питате десет души там в кой град живеят, осем ще ви кажат – в Цариброд.
Въпрос: Знаете, че в Босилеград и училището, и улицата носят името на Георги Димитров?
Радко Влайков: Бях в училището за среща с колектива и те ми казаха, че кметът не позволява да се смени името и на улицата, и на училището. Адресът на Културния център пък е на ул. „Тито“. Но смяната на името е решение и желание на местните хора.
Въпрос: Продължават все още и проблемите с учебниците за децата в Западните покрайнини, които искат да се обучават на майчин, български език?
Радко Влайков: В момента остава Националният съвет да подпише учебниците за гимназията. За да ги подпише, трябва да извърши определена подготовка, за което им съдействаме, но легитимният орган, който върши нещата е Националният съвет, чийто председател е кметът на Босилеград. Националният съвет понякога проявява недостатъчна активност.
Димитър Главчев: Освен това тенденцията вече се обърна – от 30 години не е имало печатане на нови учебници, сега за първи път вече започва отпечатване на проекти за такива. Нещата са абсолютно перспективни, въпросът е да се правят с мисъл и регламентирано.
Източник: БТА / Елица Иванова
Издвој новости на српском
