Ситуацията вече е много бременна

„Тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят” (Матей 24:40)

И като се започна една – избори след избори. САЩ, Холандия, България, Сърбия, Франция, Германия… Някой ще каже – голяма работа, това й е работата на демокрацията – да проверява през 4-5 години кой как се справя и какво мисли народът. Тия избори обаче не са просто поредните, а са малко по-различни. Не задруго, а защото светът е различен. Живеем в много динамично време. Замислих се за времето като понятие, за политическото време. Преди десетина години, по време на мое посещение по покана на Консервативната партия в Лондон бях приет на вечеря заедно с други млади политически лидери от самата легенда  – покойната днес баронеса Маргарет Тачър, както и от тогавашния лидер на опозицията, а доскоро и премиер-министър на Обединеното Кралство Дейвид Камерън. Преди това бяхме гости на заседание на Парламента в Лондон и в почивката си говорихме с един от сътрудниците на депутатите-консерватори. Попитах го колко време е необходимо за един политик от тяхната партия да стане народен представител или кмет на средноголям град. Чух много интересни неща, но най-важното беше, че „времето е различно”. Има много видове време. То тече с една скорост в местната власт, с друга скорост в парламента и с трета скорост в изпълнителната власт. Ето например, каза ми един от англичаните, човек може 20 или 30 години да гради кариера и публичен образ и всичко да се срути само за един ден с една необмислена реч или вестникарска публикация.

Друг път пък, разговаряйки наскоро с бившия съветник на президента на САЩ Роналд Рейгън и бивш главен прокурор на САЩ Ед Мийс III, му споделих колко лошо се чувствам, че бях загубил някакви избори, а ги бяха спечелили нечестивци. Тогава той ми даде за пример неговия голям приятел президента Рейгън, който първо е бил демократ, след това е сменил партията си, след това губи две последователни битки за номинацията на Републиканската партия за техен кандидат-президент и едва след тази поредица от провали спечелва най-напред номинацията, а след това и самите избори и става президент. Смисълът на всичко това е, че когато човек е убеден в това, което прави, времето няма никакво значение. Въпросът е не „дали”, а „кога”. Аз обаче се запитах възможно ли е по нашите географски ширини всичко това? Да те чакат 20 години, след което да те оценят? Тук, където когато веднъж „паднеш” от някакъв пост  гледат още същата вечер да те удушат, после да те заколят, после да те изгорят, после да ти забият кол от лявата страна, после да те заровят в плитък гроб, върху който да се изплюят и на следващия ден да поръчат публикация във вестника „Голема гад беше!”. При нас празно няма. Какви загуби на номинации, какви смени на партии, какви „политически възкресения”…

Защо обаче разказах всички тези неща, които подхождат повече за мемоарите на някой дядо, а не на 41-годишен човек като мен? Заради времето. Мандатите са си все така по четири или пет години (зависи от държавата), но годините не са равни помежду си. Има такива моменти в световната политика, за които един български политик казваше „ситуацията е бременна”. В тях един ден е повече от цял месец в „спокойните” години. Комай и в личния живот на хората е така. По време на разпада на комунизма в края на 80-те години на миналия век начело на свободния свят бяха Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Хелмут Кол. Тогава само за няколко седмици си отиде цяла епоха. Е, останаха и малко неразбрали Горбачов комунисти, които се съпротивяваха още няколко години, но мачът вече беше свършил. Такова е и днешното време. Светът се променя с шеметна скорост. Свидетели сме на непрестанни атаки към Европейския съюз като символ на свободата и демокрацията, които идват от страна на редица диктаторски режими от изток и юг. Умишлено се предизвиква съвременно „велико преселение на народите”, насочено към сърцето на Европа. Редица социални системи не издържат под натиска на милионите нашественици от целия свят, които искат безсрамно да ги точат вместо да работят. Европейският съюз стана толкова социален, че вече прилича на Съветския съюз. Хората не са стимулирани да работят, да дават добавена стойност,а все повече са  изкушени от новите „професии” безработен или многодетна майка, при които получаваш много пари срещу нищо. Сблъсъкът между тези, които искат да живеят по правилата и готованците предстои, но той няма да бъде на полето на анализите и дискусиите. Ще бъде малко по-суров.

Днешните дни минават много динамично, „по-скъпи” са от тези преди 5 или 6 години, защото няма време за празни приказки. Безмислените словоблудства вече нямат стойност, дойде време за нова енергия, нови каузи и нов тип политики. Който се опитва с инструментариума от 19 век да решава кризи в 21 век е просто наивен и ще си счупи главата. Най-малкото защото не познава времето. Вече живеем в доста забързано време, което скоро ще се ускори още повече. Дано и България, и в Сърбия сме направили верен избор, защото иначе то няма да ни чака, а просто за пореден път ще мине покрай нас и ще ни отвее като националния отбор на Германия бразилците на едно скорошно световно първенство по футбол. Но това вече е съвсем друга тема.

Стефан Иванов