Северна Македония, България и Сърбия ще организират съвместна археологическа изложба

През миналата седмица в Археологическия музей на Северна Македония се проведе пресконференция и промоция на ексклузивния каталог за изложбата „100 години Требенище“. Каталогът е резултат от посветена работа на изтъкнати археолози от Северна Македония, Сърбия и България и специално е бил подготвен за тази изложба. Поради интереса на европейската общественост за представяне на тази изложба в Париж, Берлин, Виена и Загреб, ексклузивният каталог е на английски език с текстове от 26 автора.

На пресконференцията говореха директорът на Археологическия музей на Северна Македония (АМСМ), Горан Санев, директорът на Националния археологически институт и музей при Българската академия на науките в София, Христо Попов, авторите на изложбата КръстьоЧукалев от НАИМ при БАН, Вера Кръстич от Националния музей в Белград, Перо Аржанлиев от АМСМ, както и редакторите Александра Папазовска от АМСМ и Татяна Цветичанин от Националния музей в Белград.

Представителите на Археологическия музей на Северна Македония заявиха, че след две години интензивни преговори и подготовки за отбелязването на 100-годишнината от откриването на некропола край село Требенища, което се намира в близост на Охрид, за тях представлява особена чест и удоволствие да обявят, че тази изложба, която е от особено значение за археологията не само в Северна Македония, но и на Балканите, ще бъде отворена за посетители от март до август тази година.

Изложбата ще се състои в Археологическия музей в Скопие, а на нея ще бъде представена историята на голямото откритие, което се случило през 1918 г. когато българска военна част извършвала пътни работи около село Требенища и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. След шест месечно представяне пред обществеността в Северна Македония, изложбата ще бъде поставена в София, а след това и в Белград.

Требенищкият некропол е важен археологически обект, който включва 56 гроба, в които са открити богати дарове, сред които и златни маски, които произхождат от периода между края на VII до края на IV век пр.н.е. В резултат на разкопките продължили през 1930-1934, 1953-1954 и 1972 г. са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеите в София, Белград и Скопие.

Дори до сега, 100 години след откриването на първата златна маска, обектът остава загадка, което кара много поколения археолози да открият историята на една неизвестна аристокрация, която е живяла по бреговете на Охридското езеро  преди повече от 2.500 години.

З.М.