Републиканци за България със седем въпроса към външния министър Екатерина Захариева

На 20.01.2021г. у нас на посещение бе външният министър на Сърбия г-н Никола Селакович. Това е първа визита на сръбски външен министър от седем години насам – последното посещение бе през 2014 г. от тогавашния външен министър Иван Мъркич.

Важността на взаимоотношенията между двете държави ни задължават да поставим няколко ключови въпросa към българското правителство и Министерство на външните работи, а именно:

По време на срещата била ли е тема на разговор, съседната и на двете държави, Република Северна Македония? В публичните изяви на министър Селакович пред сръбските медии, преди срещата бе обявено, че една от обсъжданите теми ще бъде именно Република Северна Македония. Има ли направено предложение за „помощ“ от страна на Сърбия по отношение на историческия спор между България и Република Северна Македония, както бе предложено, преди няколко месеца, от председателя на сръбското народно събрание (Народне скупштине Републике Србије) Ивица Дачич?

Във връзка с преговорите на Република Сърбия за присъединяване към Европейския съюз поставен ли е въпросът за разсекретяване на архивите на тоталитарната тайна служба на Югославия (УДБА), които се намират в Белград? Този въпрос е в пряка корелация с поставеното искане в българската Рамкова позиция, към Република Северна Македония, за осветляване и публикуване на списъците с лицата принадлежали към същата тази репресивна служба (УДБА)?

Във връзка с преговорите на Република Сърбия за присъединяване към Европейския съюз, поставен ли е въпросът за премахване на надписите от паметните плочи и паметници, както и текстовете в сръбските учебници, където все още Република България се споменава като „Бугарски фашистички окупатор“?

По време на срещата обсъдено ли е лошото социално-икономическото положение на българското малцинство в Западните покрайнини, както и продължаващата над 100 години икономическа и културна асимилационна политика от страна на Сърбия?

Обсъдени ли са взаимоотношенията на Република Сърбия и Република Косово и остава ли непроменена официалната позиция на България с признаването на независимостта и териториалната цялост на Косово?

Коментирани ли са теми от военен и геополитически характер – продължаващото въоръжаване на Сърбия с руско и китайско въоръжение и по-важното коментиран ли е „хуманитарният център“ в Ниш, както и разполага ли се това въоръжение по границата с България?

Обсъдени ли са реципрочни действия и проекти, от страна на Сърбия, в полза на България на базата на направените от нашата страна безпрецедентни проект и подкрепа – „Турски поток“, чрез който Сърбия получава по-евтин от България руски газ и допускането през въздушното пространство на натовска България на руско въоръжение.

ПП „Републиканци за България“ е силен поддръжник на евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани и в тази връзка обръщаме особено внимание на присъединяването на Сърбия към ЕС. Всички останали кандидати за ЕС от региона вече са членове на НАТО (Черна Гора, Република Северна Македония и Албания), а само Сърбия официално заявява, че ще води политика на военен неутралитет, но на практика реално задълбочава своето военно и политическо сътрудничество с Китай и Русия. През последните няколко години сме свидетели на реализиране на хибридни операции от страна на Русия, чрез Сърбия в Република Северна Македония (Нападение в Народното събрание) и Черна гора (Опит за организиране на военен преврат). В тази връзка за нас е крайно притеснително и неприемливо и изграждането на руски „хуманитарен“ център в Ниш, който е фиктивно прикритие на военна разузнавателна база, разположена на 100 км от границата с България! От тук възниква резонният въпрос към България ли е насочена тази разузнавателна база?

За нас като българска политическа партия, от първостепенно значение е, българското национално малцинство в Сърбия. Официално Сърбия дава индикации, че ще спре с асимилационната политика и на документи правата на нашето малцинство съществуват и са признати. Реалността обаче, за съжаление, е много по-различна – българите в Сърбия се чувстват застрашени, маргинализирани и граждани „втора категория“ – особено тези, които открито заявяват своята българска национална принадлежност. Пограничните райони с България са икономически най-слабо развитите в цялата страна и това води до тежки социални последици – безработица, миграция и намаляване на населението.

Друг важен въпрос е разсекретяването на архивите на югославската репресивна служба (УДБА) от страна на Сърбия. Подобен акт е задължителен за страна, която е кандидат член на ЕС, защото без завършила лустрация и осъждане на тоталитарната комунистическа идеология е невъзможно пълноправно членство в Европейския съюз. Отварянето на архивите на УДБА би спомогнало за тези процеси и в другите страни – бивши съюзни републики на Югославия, които също имат право на достъп до тези архиви, като Република Северна Македония например. В тази връзка смятаме, че Сърбия трябва да премахне невярната, от историческа гледна точка, и крайно обидна квалификация „бугарски фашистки окупатор“, която може да бъде видяна на паметници и в учебниците там.

В заключение заявяваме, че ПП „Републиканци за България“ вярваме и подкрепяме евроатлантическото бъдеще на региона, и на Сърбия в частност, но не споделяме напълно политиката на настоящото българското правителство, за безусловна подкрепа за членство в ЕС без изпълнение на критериите за членство и добросъседство. Очакваме официални отговори от страна на външния министър на България – г-жа Екатерина Захариева на поставените въпроси.

Източник: 24chasa.bg