Много хора се опитват да елементаризират протестите, които обхванаха света, а и България. Най-голямата грешка е да се дава чисто локален отговор на едни глобални процеси. Да се търси местният виновник за каквото и да било и с това проблемът да приключи. Разбира се, има и местен елемент. Например в България. Протестите са породени от ниския жизнен стандарт, заради наглите кражби на управляващите по всички нива, но най-вече заради крещящата липса на справедливост, заради усещането на почтените хора, че не можеш да успееш по правилата. Протестите обаче си имат свой адресат – правителството на ГЕРБ и персонално Бойко Борисов. Всякакви опити на кризисен ПР от страна на финансово зависими от управляващите политолози, социолози и „експерти” да дават характеристики на протеста и на протестиращите са само опит за отместване на фокуса. А той е че адресат на това недоволство, който рано или късно ще си плати сметката с лихвите, е ГЕРБ. Това е правителството и никакви приказки от геополитически характер и исторически асоциации с преди десетилетия няма да променят това. След три мандата управление не може отново да са ти виновни всички други, само не и ти.
В световен мащаб нещата седят по-многопластово. Обикновено примерите в историята са, че революции вдигат бедните, национално угнетените, търсещите потиснатите си права – като работници, като жени, като расови, сексуални или друг тип малцинства. Сега обаче сме на прага, или защо не – вече в началото – на коренно различен тип глобална революция. Революцията на тия, които по принцип мразят революциите. Днес недоволството си ясно изразяват не ония, които живеят бедно на социални помощи, а тези, които работят, за да им изкарват социалните помощи. Днес протестират не онези, които търсят работа, а тези, които работят. Днес глас повишават тези, които са определяни леко повърхностно като „средна класа”: хората, които работят по 8-12 часа дневно, плащат около 50% данъци и осигуровки, пълнят социални и пенсионни фондове и издържат нежелаещи да променят статута си безработни, емигранти и откровени търтеи и мързеливци, които бяха до такава степен разглезени от леви политики, че си помислиха, че светът се върти около тях. И в Европа, и особено в САЩ. Който не разбира това, има още много да се чуди защо Тръмп спечели и е с огромен рейтинг и в момента. Отговорът се крие в профила на неговия гласоподавател – проверете.
Глобализацията с шеметна скорост променя нашите разбирания за работно време, работно място, комуникация между хората и много други. Не променя обаче усещането за справедливост. Когато правиш всичко по правилата, когато даваш на обществото всичко, което то иска от теб, а не получаваш насреща нищо, тогава напълно основателно се чувстваш прецакан. И търсиш отговор. Отначало тихо, после – с гласуване на избори, а накрая – по улиците. Защото общества, които са забравили вярата, правилата, сигурността и не поощряват тези свои граждани, които си изпълняват дълга, а другите, са обречени. И в този смисъл може би парадоксално тези протести са в помощ не само на техните носители, а на целите общества, включително и на онези техни граждани, които са свикнали само да тропат с лъжица по празните си тенждери пред камерите.
Издвој новости на српском
