Вече няколко дни не стихват реакциите след изявлението на президента на Северна Македония, Стево Пендаровски по повод 80-ата годишнина от депортирането на македонските евреи в лагера Треблинка. Той на паметното шествие по повод депортацията, публично поиска от Република България да се извини за ролята на нейното тогавашно правителство в депортирането на македонските евреи.
„По това време фашисткият режим в София приема Закона за защита на нацията, с който системно се дискриминират македонските евреи. Лишени от гражданство и правна защита, евреите са уволнени от обществена служба, децата са изгонени от училищата, семействата са изгонени от домовете си. Втората стъпка беше изолация. Със заповед на Комисариата по еврейските въпроси евреите трябваше да носят жълтата звезда на Давид на обществени места. По този начин вековният символ на еврейската идентичност беше злоупотребен, за да се стигматизират евреите като различни, чужди и опасни.
Третата стъпка беше дехуманизацията. Почти всички евреи от Скопие, Битоля и Щип бяха депортирани в Треблинка, където животът на близо един милион души беше угасен в газови камери, сред които македонските евреи, които представляваха 98 процента от общото македонско еврейско население, и една трета от общите македонски жертви във Втората световна война. Никъде в Европа болестната концепция, наречена „окончателното решение на еврейския въпрос“, не беше реализирана по-ефективно, отколкото в окупираната тогава Македония.
Изправени пред тези факти, ние сме длъжни да си зададем следните въпроси: имаме ли право ние, днешните поколения, да успокояваме нечия гузна съвест относно Холокоста на македонските евреи? Позволено ли ни е да мълчим пред историческия ревизионизъм, който реабилитира извършителите и прославя виновните? Трябва ли да забравяме с чии подписи македонските евреи бяха системно лишавани от граждански, икономически и човешки права и изпращани на смърт.
Както в еврейския, така и в македонския език, оригиналното значение на думата справедливост се отнася до това, което отговаря на истината. Справедливост означава да признаеш и назовеш истината и тя да бъде уважавана от всички. За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София по това време в депортирането на македонските евреи“, каза в речта си президентът Пендаровски.
Изявлението предизвика много реакции от българска страна. Съпредседателя на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония, проф.Ангел Димитров заяви, че е несериозно да се прехвърля толкова много вина на България за депортирането на евреите от територията на днешна Северна Македония. Той изтъкна, че България е единствената страна в Европа, която от една страна е била съюзник на нацистка Германия, но не се е поддала на нейния натиск и е спасила всичките си евреи. Проф.Димитров подчерта, че над 10.000 евреи успяват да получат документи с помощта на българските дипломатически мисии в Европа и на този начин, през България да получат спасение.
Критики към изказването на президента Пендаровски отправи и българският евродепутат Александър Джамбаски. Той каза, че Стево Пендаровски за пореден път е излъгал, за това че властите в София имат отношение към депортирането на евреите от териториите на днешна Северна Македония, като и за това, че обявил правителството в София за профашистко. Джамбазки изтъкна, че това е пълна и абсолютна лъжа, защото доказан исторически факт е, че в Царство България не е имало на власт нито профашистки, нито националсоциалистически режим.
Но Михаил Иванов, български професор и бивш съветник на българския президент Желю Желев, даде подкрепа и се присъедини към призива на македонския президент Стево Пендаровски, който казва, че трябва да има извинение от България за ролята на профашисткото правителство в София по време на депортирането на македонските евреи.
На слична позиция е и българския историк Димитър Атанасов от Института за етнология и фолклористика към БАН. Toй заяви, „че ако преди повече от десетилетие Германия показа зрялост и се извини за депортирането на евреите от Македония по време на Втората световна война, България все още е в инфантилен стадий на развитие“.