Представители на институции и експерти от България и други балкански държави обсъдиха европейските политики по сближаване на закриващата конференция по проекта „Европа на Балканите – Общо Бъдеще“ в курортния комплекс „Албена“. Проектът се реализира от Българската телеграфна агенция (БТА) с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Във фокуса на дискусията бяха трансграничните проекти, които помагат за развитието на инфраструктурната свързаност, културния и исторически обмен и туризма. В събитието участваха представители на България, Република Северна Македония, Гърция, Румъния, Сърбия и Турция.
В проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ бяха проведени 36 конференции и бяха представени над 300 проекта, съобщи в началото на събитието генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Най-важното послание в разговорите ни е, че всички тези проекти са насочени не просто към усвояване на пари чрез превръщането им в други материални резултати на късчета нови за Европейския съюз (ЕС) територии, а към това, което трябва да бъде най-ценното за нашата европейска цивилизация – човекът, подчерта той. И обяви, че предстои тази есен БТА да започне нов проект отново в партньорство с ЕК – “Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Целта е да бъдат представени общите знания и умения, чрез които народите на Европа се сближават. Акцентът ще бъде поставен не само върху получаваните от България и останалите балкански страни средства от кохезионните фондове на ЕС, а и върху приноса на страните от Балканския полуостров към развитието на ЕС, както и конкретно на българския принос за Европа, каза още Вълчев.
Информационните агенции са мощен инструмент не само за изграждането на мост между хората, но също така те подпомагат разбирането и единението чрез разпространението на точна и вярна информация, каза Сердар Карагьоз, президент на Асоциацията на балканските информационни агенции – Югоизточна Европа (ABNA-SE) и генерален директор на Анадолската агенция. Той изтъкна, че засилването на сътрудничеството на медиите на Балканите играе изключително важна роля за регионалния мир. Карагьоз обърна внимание на необходимостта от използването на възможностите на дигиталната трансформация. И посочи, че има предложение за създаване на Балкански нюзрум. Той посочи и нуждата да се обсъди влиянието на изкуствения интелект върху медиите.
Трансграничното сътрудничество допринася за подобряване на взаимоотношенията между съседните държави, заяви Стефан Вангелски, съветник в Министерство на местното самоуправление на Република Северна Македония (РСМ). Той даде пример за успешен трансграничен проект между България и РСМ, свързан със създаване на интегрирана система за предотвратяване и възпиране на горски пожари, изпълняван между общини от двете страни на границата. Целта на този проект е опазване на околната среда, предотвратяване и смекчаване на последствията от природни бедствия, причинени от човека, обясни експертът.
Европейският съюз е пътят за Румъния, защото без него и европейските средства, Румъния нямаше да има възможност да направи тези инвестиции, коментира Елизабета Михалча, заместник-председател на окръжния общински съвет на Гюргево. Тя подчерта, че между България и Румъния има много добри съседски и приятелски отношения. И в окръг Гюргево, и в община Русе има редица инвестиции чрез европейски фондове, посочи Михалча.
Ако искаме Европа да бъде силна, устойчива и конкурентоспособна, имаме нужда от силна кохезионна политика, защото, ако тя липсва, основополагащите ценности на Европа – мир и демокрация, ще бъдат силно застрашени, отбеляза кметът на община Габрово Таня Христова. Според нея общините трябва да продължат да работят за това качеството на живот и ценностите на Европа да бъдат достъпни за всички. Кохезионната политика е една от ключовите и най-важната за развитието на европейските региони, помага засегнатите от сериозни кризи региони да бъдат подкрепени, подчерта Христова.
В ЕК вече се водят дебати за кохезионната политика на съюза след края на настоящия програмен период, който ще продължи до 2027 г., информира Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Тя посочи, че е много важно след 2027 г. кохезионната политика да продължи да бъде инструмент за развитието на регионите в Европа. Георгиева коментира, че тази политика не бива да се превръща в централизиран инструмент, какъвто е Механизмът за възстановяване и устойчивост.
Над 130 проекта по програмата за трансгранично сътрудничество между Гърция и България са изпълнени през последния програмен период с участието на над 400 партньори, които са работили съвместно в трансграничния регион, каза Йоанис Анастасиадис, генерален директор на HELICAS. Според него е необходимо да се задълбочи публичният дебат относно възможностите за по-добри резултати и по-ефективно трансгранично сътрудничество.
Чрез проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ БТА успя да приближи европейските ценности по-близо до гражданите, така че те да се запознаят по-добре с въздействието от финансираните от Европейския съюз проекти върху нашите региони, коментира Симона Ватафу, отговорник по комуникациите по програмата „ИНТЕРРЕГ“ в Управляващия орган, базиран в Министерството на развитието и благоустройството в румънската столица Букурещ. Програмите „ИНТЕРРЕГ“ са част от европейската кохезионна политика и представляват важен финансиращ инструмент на ЕС, който цели да засили сътрудничеството между регионите и страните членки на ЕС, открои експертът.
България и Сърбия изпълняват общ проект за по-добра реакция при бедствия. Това заяви Славян Костадинов, ръководител на съвместния секретариат на програма „ИНТЕРРЕГ България-Сърбия“ (2021-2027). Очаква се проектът да обхване около 25 000 души в трансграничния регион. Проектът е стратегически за двете страни, каза Костадинов. Очаква се той да приключи през март 2026 г., посочи експертът.
Бедствието не познава граници, а комуникацията между страните в такива ситуации е изключително важна. Това коментира Христо Пантелеев – експертът в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Хасково. Той посочи, че преди години е проведено мащабно обучение в Одрин, в рамките на което е имало няколко съвместни занятия. За справянето с бедствията са важни оборудването, комуникацията и координираните съвместни действия, за което спомогнаха програмите, посочи Пантелеев.
Още се работи по проекта за автобус-амфибия, той все още не е финализиран. Има много неща, които трябва да се подготвят от законодателен аспект на този механизъм, каза Богдан Мушат , ръководител на съвместния секретариат в Кълъраш по програма „ИНТЕРРЕГ Румъния – България“ 2021-2027. Той добави, че това е много новаторски и дългоочакван проект, който ще свърза Кълъраш от румънска страна със Силистра от българската страна.
Благодарение на програмите за трансгранично сътрудничество успяхме много добре да се свържем с Румъния, заяви Емилия Петкова, ръководител на отдел „Международно сътрудничество и проекти“ в Община Русе. Тя подчерта, че Русе ще продължи да надгражда сътрудничеството си с Гюргево. Посредством програмите „ИНТЕРРЕГ“ и предходните програми ФАР (Phare) успяхме да изградим пътища, както и да се осъществим други проекти, посочи Петкова.
Повече от 8 млн. евро са инвестирани в българската община Червен бряг и община Александрия, Румъния за подпомагане на свързаността между трансграничните региони чрез Фонда за регионално развитие, заяви Йоан Августин, заместник-кмет на община Александрия, Румъния. Той спомена дейностите, извършени в рамките на проекта за пътна свързаност между Александрия и Червен бряг.
Проект за изграждането на нов граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Струмяни – Брегово“ се изпълнява по програмата за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония, каза Тони Якимовски, ръководител на Съвместния секретариат на програмата България – Северна Македония (2021-2027). Предвижда се новият граничен пункт да бъде завършен до края на програмния период, каза експертът.
Най-видимият ефект на кохезионната политика на ЕС за развитие на регионите е инфраструктурата, смята Разван Замфир от регионалния офис за Трансгранично сътрудничество в Кълъраш, Румъния. Той подчерта значението на инфраструктурата за развитието на регионите и общуването между общностите от двете страни на границата.
Започна да се подобрява капацитетът на нашите бенефициенти и да се повишават инвестициите, каза Мая Йованович, експерт от съвместния секретариат в Ниш по програма „ИНТЕРРЕГ България – Сърбия“ (2021 – 2027). Тя посочи, че по „ИНТЕРРЕГ” са изградени туристически обекти, музеи, паркове, места за отдих и пикник. Пирот и Сурдулица са нашите най-хубави бенефициенти, с над 10 проекта, направени по програмата, заяви експертът. По думите ѝ проектите допринасят за развитието на туризма.
Европа трябва да бъде социална и да имаме баланс между приоритетите според Сотирия Лука от фондация „Усмивката на детето“. Фондацията е организация с идеална цел, а за над 20 години е помогнала на повече от два милиона деца и семейства в риск, разказа Лука. Тя посочи, че имат реализирани трансгранични проекти, които, по нейните думи, се разглеждат като добри практики в Европа, а целта е била подобряване на здравния статус и грижата за гражданите в трансграничните райони.
Програмите за трансгранично сътрудничество допринасят за справянето с климатичните промени и за опазването на околната среда, за това да живеем в по-зелени и по-чисти места, подчерта Николай Дочев, заместник-кмет на Кюстендил. Общината работи по такъв проект заедно с община Куманово и Центъра за развитие на Трети североизточен район за планиране в РСМ. Чрез него ще има възможност да се създадат нови паркови пространства, да бъдат засадени повече дървета по булевардите и др., каза Дочев.
Европроектите не само решават проблемите на хората, но и предизвикват промяна, насърчават трансграничното сътрудничество и създават добри практики, смята Гьоко Ристовски, ръководител на отдел „Международно сътрудничество и проекти“ в община Струмица, РСМ. По думите му Общината работи по два ключови проекта, които ще дадат възможност за съществен напредък в сферата на зелените дейности. Ристовски изрази мнение, че дори малките дейности могат да доведат до голяма промяна.
Тракийският университет в Одрин, Турция, успя да създаде специализирани лаборатории за оценка на околната среда, благодарение на проект, изпълнен по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ България – Турция“, посочи ст. н.с. проф. Емре Атилган от катедра „Здравен мениджмънт“ на висшето училище. Той каза, че турският университет е работил по проекта в партньорство с Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
Община Одрин си партнира с Харманли, каза проф. д-р Емел Гьоненч от Асоциацията за популяризиране на Одрин и туризма в Одрин. Вярваме, че пътуванията с повече дестинации са важни, заяви Гьоненч. Във всички проекти се опитваме да вложим идеята за устойчивостта, нещо, за което говореха вече участниците в днешната конференция, каза тя.
Идеята за по-интелигента Европа има два очаквани подхода – първо възможността да се внедряват нови технологии и това, което наричаме дигитална икономика и изкуствен интелект, а на второ място – да бъдем по-интелигентни като цяло, коментира проф. Григориос Заротиадис от Солунския университет „Аристотел“. Университетите могат да имат принос и в двата подхода, подготвяйки младите хора да бъдат по-умни и ефективни за използването на новите технологии, отбеляза той.
За създаването на „по-интелигентна“ Европа основният въпрос е разкриването на повече работни места чрез използването на новите технологии, каза Александър Милицевич, директор на Регионалната търговска камара на Ниш, Сърбия. Според него в процеса на използването на новите технологии трябва да ангажираме университетите, но също така трябва да им помагаме така, че всички идеи и технологии да се използват на пазара, да се използват нови и качествени продукти.
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия. С него се надгради вече реализираният проект „Европа в България: общо бъдеще“ като го разшири и към балканските страни. В рамките на проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ участваха над 300 представители на изпълнителната и местна власт, на бизнеса, на образователни институции и неправителствени организации. Сред засегнатите в конференциите теми бяха новостите в политиката на сближаване в програмния период до 2027 г., реализираните и предстоящи проекти от значение за местните общности, добрите примери и предизвикателствата пред бенефициентите.
Издвој новости на српском
