Всички говорят за европейска интеграция, за това как точно да стане тя и къде да свършва границата на националните интереси и да започват общоевропейските. Два от въпросите, по които има най-разгорещени дискусии, са общата европейска армия и общите служби за сигурност. Въпросът за общоевропейската армия оставям за по-нататък, сега искам да очертая някои от сериозните предимства на другия въпрос.
Знаем още от минали времена, което си остава валидно и до днес, че една от най-сериозните предпоставки за успешна борба с престъпността и корупцията е превенцията и апарата от секретни сътрудници. Превенция значи да действаш преди нещата да са се случили, да ги предотвратиш. А пък апаратът от секретни сътрудници е жизнено необходим за всяка служба за сигурност по света с оглед навременното събиране на достоверна информация. Какво е положението в Европейския съюз днес? Службите за сигурност на отделните страни-членки на Европейския съюз си действат напълно самостоятелно, като отвреме-навреме и само по някои въпроси (далеч не по всички!) „обменят информация“. Така се получава, че на практика няколко служби работят по свои собствени канали, за да достигнат една и съща информация и ако са в добро настроение да си я предадат взаимно. Това е неефективен и изживял времето си модел. Според мен трябва да се премине към поетапно изграждане на общи европейски служби за сигурност, защото французите имат добра агентурна мрежа в едни африкански държави, италианците – в други, англичаните и ние например – в други арабски и азиатски страни. Проблемът е, че все още между партньорските служби има ревност на тема споделяне на информация, придобита по оперативен път.
Но накрая накратко – защо за нас е добре да има общоевропейски служби за вътрешна сигурност?
- Защото държави като България и Сърбия нямат оперативния потенциал сами да придобият такова количество информация, каквото биха получили в този случай;
- Защото нашите служби са страшно корумпирани и би могло да се заложат няколко капана по линията на „контролиран теч на информация“, за да се отстранят проблемните звена и да се усилят силните;
- Защото никоя държава-член на ЕС, дори и Германия или Великобритания (все още част от ЕС), не е в състояние да гарантира напълно сама по себе си вътрешната си сигурност, та камо ли да очакваме това за нас;
- Защото това ще увеличи с десетки пъти обема качествена разузнавателна информация по линия на международния тероризъм и ще даде възможност за превантивни удари срещу него.
Някой сигурно се пита какво ни интересува пък нас от София или от Босилеград точно това. На него бих му отговорил, че най-добрият начин да държим проблемите далеч от себе си е този, който описвам. Иначе после и да се поинтересуваме – все тая.
Стефан Иванов