След кратко боледуване почина генералният директор на БТА Максим Минчев.
Ще го запомним като рядко добър, работлив и обаятелен човек.
Екипът на БТА изказва най-искрени съболезнования на семейството и близките на Максим.
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. През 1976 г. завършва журналистика в Лвов, Украйна, а през 1986 г. – педагогика във Военната академия „Г.С. Раковски“. От 1993 г. до 1996 г. е стипендиант на НАТО към щабквартирата на организацията в Брюксел, Белгия, по проблемите на външната политика, НАТО и сигурността.
В над 40-годишната си журналистическа дейност е бил кореспондент на в. „Българска армия“ (1976-1980), редактор в сп. „Български воин“ (1980-1986), редактор във в. „Народна младеж“ и в. „Диалог“ (1986-1989), редактор във в. „Темпо“ (1990-1992), редактор и водещ в радио „Свободна Европа“ (1991-2000). От 1989 г. до 1998 г. е заместник главен редактор в програмата „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Максим Минчев е един от основателите на Атлантическия клуб в България през 1991 г. и до 10 април 2003 г. е член на Управителния съвет и негов пресдиректор. Бил е пресаташе на Инициативния комитет за посещението на президента на САЩ Бил Клинтън в България от 21 до 23 ноември 1999 г. Той е ръководител на Международния пресцентър за отразяване на посещението на папа Йоан Павел Втори в България от 23 до 26 май 2002 г.
От 2003 г. в продължение на 17 години е генерален директор на Българската телеграфна агенция. Той е избран на този пост от 39-ото Народно събрание на 10 април 2003 г. и е преизбиран на 19 декември 2012 г. и на 18 октомври 2017 г. Минчев е инициатор за изграждането на мрежа от пресклубове на агенцията в цялата страна, първият от които е открит през 2003 г. във Велико Търново. Националният пресклуб на БТА е открит в София на 8 октомври 2003 г., а досега са открити общо 13 в страната и два в чужбина – в Босилеград на 11 декември 2015 г. и в Тараклия, Молдова, на 5 октомври 2017 г. По негова инициатива от 2011 г. Българската телеграфна агенция връчва годишната награда „Бялата птица“ за значим обществен принос на територията на област Видин, учредена по повод на 7-годишнината от създаването на пресклуба на агенцията във Видин. Максим Минчев е инициатор и за провеждането на световните срещи на българските медии по света, в които участват журналисти от български медии – вестници, списания, новинарски информационни сайтове, радиа и телевизии, от над 20 държави. Първата Световна среща на българските медии по света е проведена в София от 23 до 25 май 2005 г., а последната 15-а среща е от 21 до 25 ноември в Албания.
Максим Минчев е бил заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции от Черноморския регион /БСАННА/ (30 май 2006-8 септември 2008) и неин председател (8 септември 2008-5 март 2010). Генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции /АБНА/ (30 октомври 2010-11 септември 2016). Заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции (БСАННА) на страните от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (13 юни 2011-11 септември 2016). От 14 април 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 19 януари 2009 г. е председател на Управителния съвет на Съюза на българските национални електронни медии, а от 23 март 2014 г. е член на Управителния съвет. От май 2011 г. е председател на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма. От 11 септември 2016 г. е председател на АБНА и на БСАННА. От 17 ноември 2016 г. е генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции. Под негово ръководство в София от 13 до 15 юни 2019 г. се провежда шестият Световен конгрес на информационните агенции с участието на над 200 делегати от близо 100 държави, лидери на водещи новинарски агенции от пет континента, журналисти от най-влиятелните световни издания.
Максим Минчев е обиколил близо 140 държави, като преживяванията си от тях е описал в книгите си. Сред тях са „Седмата мина“ (1982), „Въоръжените сили по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация“ (1996), „Джунглите на Шри Ланка“ (1999), „ХVIII Екватора“ (2000), „Трите мусона“ (2002), „Възторгът на Марко Поло“ (2003), „Атлантически пасианси“ (2004), „Lipton`s Luck“ (2004), „47 по Гринуич“ (2010), „Aloo Boo Safari“ (2012), „Търсачи на миражи“ (2015) и др. Съставител и редактор е на книгата „Соломон Паси. Статии, мнения, коментари, интервюта, извън протокола“ (2016). Последната му книга е „Дюна 45“ (2018), в която разказва за преживяванията си в Намибия.
Максим Минчев е носител на много награди, сред които диплом от председателя на Управителния съвет на сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер“ – знак на благодарност за оказания неоценим принос при изграждането на паметника на хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер /1815-1905/ в София (6 февруари 2007), с почетен медал „Партньори за хуманен свят“ за личен принос по приемането на България в евроатлантическите структури, връчен му от фондацията „Помогни на нуждаещите се“ (13 май 2007). Удостоен е с наградата „Шофар“ на организацията на евреите в България „Шалом“ за 2009 г. в категорията „За етническата толерантност“ (3 май 2010). Носител на наградата „Златен век“ – звезда на Министерството на културата по случай Деня на народните будители – 1 ноември (30 октомври 2015), на почетна грамота на Съюза на българските писатели (СБП) по повод на Деня на будителите – 1 ноември (1 ноември 2017). Почетен гражданин на град Попово (2006).