Информиран от различни източници за сраженията по Южния фронт, войводата К. Печанац предприема отново удар в тила. За потенциални атаки по жп линията Ниш-Сурдулица-Враня военнополицейската секция своевременно предупреждава Главната квартира в Кюстендил. Крути мерки обаче явно бързо не са взети. Печанац оглавява немалка паравоенна формация, около 350 души пехота и 40 конници, но точният им брой е спорен. Той я разделя на пет части с командири Илия Радонич, Йован Йелич, Радослав Павич, Божко Чупич и Алекса Андрич. Кавалерията се ръководи от Александър Пипера. На 13 май 1917 г. четата му напада гара Ристовац и успява да прекъсне движението на влаковете между Ниш и Скопие. Отделно атакува санитарна композиция с ранени български и германски войници, като част от тях избива. Под обстрел попадат и бежанци от Македония. Тук на предводителя се отдава възможност да реализира един свой замисъл. Той от време планира да нападне довоенната българска територия. Вместо да потегли назад, част от хората, около 2/3 от състава, продължава към довоенната граница.
Четата преминава р. Българска Морава и се насочва към старите предели. Още същата или на следващата година специално за целта е създадена римуваната творба „Комитски поход в България” с автор „Очевидец”. Независимо не само от твърде конкретния псевдоним, от текста става ясно, че създателят или колективът участват в събитията. Към подобен род творчество трябва да се подходи с известна предпазливост, но не бива да се отхвърля напълно. Информацията, която се съдържа, показва гледната точка и мотивировката на нападателите. При съпоставяне с останалите източници може да се види къде е достоверността и кога се преминава към манипулация. В текста след дълъг увод се маркират подготовката, подвизите около гарата и твърде общо маршрутът:
А оттам нататък тръгнаха
и в българска земя влязоха –
от Ристовац до Босилеград.
За два дена усилен марш
всички български села запалиха,
каквото на пътя им застана, прегазиха.
Според дневника на Печанац те се придвижват незабелязано към връх Патерица, където до 1912 г. се събират българската, сръбската и турската граница. На 14 май лагеруват в близост до с. Поляна. Това безспорно е днешното селище Бабина поляна. Колибарският характер на населените места в района не позволява категорично определяне в кое землище прекосяват и престояват на бивак. От наличните документи се потвърждава, че през нощта преминават през една махала на с. Стоевци, Кривопаланечка околия. „Четата е вършела зулумлуци, малтретирала множество селяни, ранила един тежко и е отвличала дребен добитък и коне” – докладва на началника на щаба на Действащата армия в Кюстендил етапният комендант на Крива паланка. Първа жертва на сръбското насилие стават местните македонски българи. Според друг източник преминават и през с. Цървени град. Целта е достигната на сутринта, когато навлизат в Босилеградския край, Кюстендилска околия. В действителност се оказва, че не се спазва напълно конспиративният подход. Демонстрираното отношение към населението разкрива разбойническия характер на бойната единица. На другия ден веднага към района са насочени 100 души от кривопаланечката милиция. Реакцията се оказва закъсняла. Въпреки че още с атаката на гара Ристовац става ясно за наличието на силна сръбска чета в района, явно мерките за преследване не дават резултат. Може би заблудата идва от разделянето на формацията на две части и завръщането на едната назад. Направените пропуски са фатални. Четата не се проследява стриктно, изглежда следите й са изгубени. Иначе не може да се обясни защо не са съсредоточени достатъчно сили за защита на района, през който преминава. Българската администрация и военните явно нямат сведения за предприетия от Печанац поход на изток. Информацията, изглежда, е откъслечна и пристига при отговорните фактори значително късно.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
