Петър Бурлак-Вълканов (18 януари 1939 – 3 октомври 2005) е родоначалник на съвременната модерна проза и поезия на българската общност в Бесарабия (Молдова и Украйна). Началото й започва в края на 60-те години на ХХ век с първата стихосбирка на български език «Моя южна равнина», видяла бял свят в Кишинев през 1967 година. Авторът й е Петър Бурлак-Вълканов, а предговора към нея пише известният български поет, преводач и издател Андрей Германов. Тази уводна статия става и първият литературно-критически материал за бесарабската българска литература в следвоенното време. Творец на новата проза и поезия, П. Бурлак-Вълканов черпи творчески сили от българските народни предания и легенди. До края на живота си той честно и всеотдайно е верен пред паметта на своите прадеди и своето минало. Закърмен с народните предания и песни, той пее възхвала за народната памет на българина. Изтъква неговите добродетели, неговата хилядолетна история. От своята майка поетът е записал десетки български народни песни, а от своите съселяни от село Бабата (Островное), Арцизки район на Одеса, много легенди и предания. Темите и сюжетите Бурлак-Вълканов е черпил от извора на народното творчество, от чистата душа на своите съплеменници. Като поет с чест и достойнство понесе своя кръст и утвърди новите форми в поезията. А като стожер на младите поети, остава в сърцата и душите им. Докато е жив, творецът на художественото слово издава десет книги с проза и поезия. Сред тях са стихосбирките: «Вярност» (1973), «Далечни извори» (1976), «Равноденствие» (1982), «Години» (1989). «Пътуване към май» е първа книга с разкази за деца от Буджашката степ, издадена на български език в следвоенното време през 1981 година в столицата на Молдавия – Кишинев. Книгата «Земята на моите деди» е художествено-мемоарна публикация, излязла в Кишинев през 1990 година. Стихосбирките на поета Петър Бурлак-Вълканов «Стара планина» и «Такъв съм млад» са отпечатани в началото на ХХI век. Автор: Димитър Боримечков Признах пред теб, поете… Посвещение на Петър Бурлак-Вълканов (Димитър Боримечков) Създадено за болка и копнеж – сърцето е научено да страда. Спечелих ли, изгубих ли награда от влюбена във стихове младеж. Не съм забравил аз денят, когато споходен от щастливи часове – признах пред теб, поете от Бабата, че съм прописал стихове. И помня как възрадвано-сурово «Пиши», ми каза с детска доброта. «И знай, че само искреното слово с безсмъртие дарява песента». Изпълних ли поръката, която ми даде във ония часове, не знам, не знам, поете от Бабата, но трудни са добрите стихове. И виждам те, очите щом притворя, над листа бял притихнал си така – безмълвен сякаш с Бога да говориш… А аз целувам твоята ръка!
Издвој новости на српском
