Само един ден ни дели от важния референдум, в който гражданите на Република Македония ще кажат какво предпочитат – да станат нормална европейска държава, или да останат в плен на омразата и комплексарското перчене на дребно. Надявам се нашите братя да изберат Европа и скоро тази измислена граница помежду ни да изчезне.
В Сърбия пък националните малцинства ще избират хората, които да ги представляват. В един вероятно много спорен откъм прозрачност и честност изборен процес. И с едни вероятно предизвестени победители, които разчитат на служебното си положение, закрилата на сръбските шовинисти и служби, както и на страха и бедността на хората.
Същото е решението и за Сърбия – когато стане истински европейска държава, която може да цени малцинствата, които живеят в нейната територия, особено българското в Западните покрайнини, тогава и тази граница ще си замине. А с нея и една вековна несправедливост.
Има и още нещо, което не е по-малко важно. У нас го наричаме „потребителска кошница“, а иначе значи как живеят хората. И още по-просто казано дали с парите, които получават могат да си купуват все повече неща, т.е. парите им да „поскъпват“, а не да се обезценяват. Извън Европейския съюз това е много трудно постижимо. Затова нашия общ стремеж трябва да бъде да станем първо – свободни, второ – да оставим в миналото измислените граници, които ни делят, и трето – да станем по-богати и по-щастливи.
Просто е, макар че ще трябват още няколко години. И да не се спира контролът върху поведението на централните и местните власти, тъй като прекалено често среди и в Сърбия, и в Македония, ще се опитват да се правят на по-големи и по-гласовити, отколкото всъщност са!
Издвој новости на српском
