Отказ за обучение в български ВУЗ са получили 241 кандидат-студенти от българска народност или живеещи в български общности в чужбина

0

Отказ за обучение в български ВУЗ са получили 241 кандидат-студенти от българска народност или живеещи в български общности в чужбина

Босилеград, 27 януари /Елица Иванова, БТА/
Отказ за обучение в български висши учебни заведения /ВУЗ/ са получили 241 кандидат-студенти от българска народност или живеещи в български общности в чужбина, съобщи председателят на Културно-информационния център /КИЦ/ „Босилеград“ Иван Николов.
Причината за решението на експертите от МОН е тази, че освен чуждото гражданство, кандидат-студентите са имали и българско гражданство или лична карта за постоянно пребиваване в България, уточни Николов. По този начин всеки четвърти кандидат-студент и специализант от чужбина е получил отказ за обучение, а от разписаните 2 150 места, отпуснати за българите в чужбина, са били попълнени само 778.
Проблемът засяга кандидат-студенти от Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Украйна и Молдова, които имат безспорен български произход, знаят български език и имат българско самосъзнание, посочи Николов. Според него единственият им „грях“ е, че са придобили българско гражданство и правят планове да живеят в България, след като завършат образованието си.
Николов посочи, че получилите откази били посъветвани да кандидатстват наравно с българските граждани в България, за което били изтекли сроковете, или да се откажат от постоянното си пребиваване в България, за да минат в категорията „чуждестранни“ граждани или „лица без гражданство“, за да бъде спазено законовото изискване.
„Противоречието между Закона за българите в чужбина, чиято дефиниция включва лица, които освен български произход и българско национално самосъзнание „трайно или постоянно пребивават на територията на друга държава“ и тълкуването на 103 ПМС, отнасящо се за притежателите на българско гражданство и лична карта за постоянно пребиваване, освен, че лишава голяма част от младите българи в чужбина да продължат образованието си в България, но и застрашава политиката за съхраняване на българското етнокултурното пространство зад граница, както и завръщането, образованието и интеграцията на млади българи от чужбина в България“, посочи Николов.
От есента на миналата година досега български организации и сдружения в чужбина са изпратили общо 12 писма до българските държавни институции, имащи отношение към образователната дейност сред българите в чужбина, отбеляза още Николов.

/РУМ/

Източник: bta.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.