От лудост към глупост

0

В Босилеградските училища броят на учителите вече започва опасно да се приближава до броя на учениците. В началото на тази учебна година на територията на общината са се записали общо трийсетина деца в първи клас.

Което означава, че след осем години в осми клас в най-добрия случай ще има трийсетина ученици, а от осми до първи – все по малко и по-малко. Под условие техните родители дотогава да не им потърсят по-добро място за живот. Това е демографската база на която могат да разчитат учителите, бизнеса, данъчните органи, чиновниците и политиците.

Но дори и на този мъглив фон, дискусиите дали българските деца трябва да учат на майчин български език не престават. На всяко друго място такава една дискусия щеше да прилича на разговор между психиатър и психично болен, но не и в Босилеград и Цариброд.

Тука ненормалното е прерастнало в обществена норма.

Родителите се правят на луди и не искат да си запишат децата в българските паралелки. Просто защото и те са завършили в сръбските паралелки и са свикнали с двойната си българосръбска личност. Имат двуезично образование, двувластни имоти, двоен морал – всичко е двойно и наполовина. 

Училищните власти се правят на луди и не искат да приложат Конституцията и Закона за образованието. Министърът на образованието, Националният съвет и Завода за издаване на учебници също се правят на луди и не искат да им осигурят учебници. Държавата и тя се прави на луда и не иска да ги санкционира.

А после всички ученици се направят на луди и отиват да следват на българските университети! Като излезнат на изпити и се правят на луди, че не разбирали въпросите, защото са учили на сръбски и хленчат да ги пусне че горките, били от Западните покрайнини. Преподавателите и те се правят на луди, хайде от нас да мине. Така лудостта става колективна и прераства в глупост.

Ако отидат да живеят в България записват си децата в българските училища и нямат никакъв проблем, че децата им учат на български език. Проблемите са им тука, на родна почва. Тука са българи, майчиният език им е сръбски. По конституция са свободни граждани, по убеждение са роби.

Учителите които цял живот са учили учениците на сръбски език, на сръбска история и култура, изправени пред символичният брой на ученици в първи клас сега се чудят как ще се доберат до пенсия. И почнаха да увещават някогашните си ученици, които сега са родители, да си запишат децата в българските паралелки, не за друго, а за да дублират учителските места в българските и сръбските паралелки и да понатрупат трудов стаж до пенсийката. А родителите ги гледат с отвращение. А бе, даскале, ти нали цял живот ме учеше, че сме трябвали да учим на сръбски, за сръбската история, за сръбската география и култура! Какво ми говориш сега? Ти ли сега ще ми кажеш да си запиша детето на български език…

Така е бе, даскале. Нали казваше едно време, че каквото посееш, такова ще жънеш. Иди го жъни сега!

И кмета се затрудни. Не останаха избиратели които да го гласуват на общинските избори. Та се принуди да внася избиратели от Македония. Дойдат, гласуват, изберат го и се приберат. Хем така му излиза по-евтино, хем няма кой да му мрънка за лошите пътища в общината.

А за учениците? И на това се сети. Децата на бежанците вече се стягат за училище. То верно учениците не разбират учителите, ама то пък кога ли  учители и ученици са се разбирали. Важното е да се ходи на работа, келепир да има.

Иван Николов

Предишна статия30 години от феноменалния скок на Стефка Костадинова
Следваща статияŠtrajk upozorenja u školama 1. i 4. septembra
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.