От историята на създаването на Камчик (Заря)

Българското село Заря е разположено в долина от левия бряг на река Сарата, която се влива в езеро Сасик.  След  поредната руско-турска война в началото на XIX век започва второто масово преселване на българи в Бесарабия. Сред тях са и бъдещите основатели на Камчик. Те пристигат тук в късната есен на 1830 г. и успяват да направят временни колиби преди настъпването на студеното време. През пролетта на 1831 г. българските колонисти  започват трайно да се установяват. Подобно на други български преселници, жителите на Камчик получават  статут на чуждестранни колонисти. Според „Ревизски сказки“ (преброяване от 1835 г.) броят на жителите е 310 души: 149 мъже и 161 жени. Някои семейства се преместват в селото по-късно. Например, през 1838 г. семейства Митител идват в Камчик от Катаржино, през 1841 г. – Буюкли от Главан, през 1848 г. – семейства Златеви, Чикликчи (Чиканчи) от Чумлекой, Иванови – от Паркан.

За преселниците е важно да се разпредели земята  и да се определи размерът на всяко  семейство – отделени са  5627 десетини. Жителите на селото предимно се  занимават  със земеделие и скотовъдство. Трудно им бе да свикнат  със сухите степи, но като цяло благодарение на упоритата работа на хората добивите са стабилни в сравнение със съседните колонии. С течение на времето колонията Камчик нараства, става по-хубава, веднага се изграждат прави улици, както самите българи са казали, те започват да „пускат корени“ тук. Населението нараства: през 1848 г. са вече  464 жители, през 1871 г. – 1119 души, в началото на 20 век – 3117 души.

12 години след основаването на селото, през 1842 г., се открива еднокласно училище, което се подпомага от средствата на селското кметство. Има един учител и един клас с 30 ученици. В края на 19 век в селото вече има две училища: министерско и земско, както и църковно училище за момичета.

От самото начало селото е имало дървен параклис, след това каменен. Даренията в селото са  използвани за изграждането и освещаването на църквата „Света Троица“ през 1871 г., която изиграва огромна роля за поддържането на морала в селото, разпространявайки знания.

От 1872 г., когато българското въдворяване  в Бесарабия е премахнато и българските колонии са прехвърлени под юрисдикцията на общите  институции, селото  териториално е включено в  Акермански окръг.

След като напускат България, жителите за дълго време са принудени да скъсат връзките с родината си. Има факти, които посочват, че жителите на Камчик са познавали и проследявали развитието на  националноосвободителното движение в България,  участвали са в Руско-турската война от 1877-1878 г.

През 1945 г. село Камчик е преименувано на Заря. На 1 юли 1956 г.  три земеделски картели се обединяват в едно стопанство – колхоз „Заря”, който три години по-късно получава името „Дружба”. Благодарение на упоритата работа на зарянци, тяхната отдаденост на селото им, икономиката се развива и укрепва, започва бързото строителство в частния сектор, колхозно строителство (животновъдни ферми, полеви лагери, механични работилници, гаражи) и др. Развито е социалното и културно  ежедневието на селото – построени са нови сгради на училище, детски градини, дом на културата, магазини, аптека.   Селото се подновява, става красиво, добре поддържано, улиците са покрити с асфалт, появяват се тротоари,  построени са магазини и нов стадион извън селото.

Народното изкуство и самодейност са  широко развити. Ансамбълът за български инструменти „Хоро“ получава званието народен оркестър. Организирани  са детски и младежки ансамбли за песни и танци и много други кръжоци.

Според преброяването от 1988 г. населението на Заря е 6025 души. Към края на 2009 г. жителите са  около  5020 души.