Ето, пак дойда онова странно време, в което изхвърляме старите календари от стените и докато закачаме новите си мислим: „Лелее, как лети времето!“ И тъжно констатираме, че с всяка следваща година то всъщност лети все по-бързо. През нашето съзнание минава несвързан поток от спомени, картини, трудности и успехи. Сещаме се за близките и приятелите, които сме загубили през тази година. Радваме се за тези, които направиха юбилей или ония, които се сдобиха със свои деца. Съпреживяваме емоциите на най-близките си хора. И покрай многото ядене и пиене се теглят едни късмети. Всеки осмисля своя. Най-често тези от нас, които са оптимисти вдигат поне един тост „Нова година – нов късмет!“ Замислих се точно върху него. И стигнах до един извод. Късметът не може да дойде ей-така. Трябва да се потрудим за него. Да се покажем достойни за да дойде именно при нас. Трябва да се оттърсим от страховете и греховете си, да освободим съзнанието си, да съберем всички налични сили и като истински свободни хора да посочим директно всички ония, които уж трябва да правят живота ни по-добър, а те го тровят умишлено. Да надигнем глас срещу тези управници, които в името на собственото си благоденствие са готови да се отрекат и от семейство, и от род, и от Родина, и от Бога. На такива късмет не им трябва. А при нас няма да дойде докато не се покажем готови да им помогнем да отидат да си харчат на спокойствие скътаните сребърници. Някъде другаде, извън властта. Ползата ще е голяма. И за нас, и за тях.
Честита Нова Година!
Да потърсим Нов късмет!
Стефан Иванов