Ние сме за мир!

Всичко започва далеч от нас, далеч от очите ни, от съдбите, далеч от първите следи на живот. Със зараждането на Вселената, създават се противоречиви сили. В най-свещенният миг на Космоса, в най-неопетнените и далечни краища, преди всичко създава се доброто, и неговото незаменимо отсъствие заражда зло. Преди светлината, имало е единствено мрак. От необятно далечни за ума времена съществували са две сили, които са се борили коя да сложи началото на еволюционно съществуване, на живот. Обаче нито една от силите не е можала да съществува без другата. И тук започва парадоксалната война на доброто и злото. Тяхната вечна и студена борба, неусетно и спонтанно запалва искрата, която ще забележи завинаги в историята на времето създаването на живот. И никога вече няма да бъде същото. Сега вселената ще знае, че съществува. Защото ние сме еволюция на звездите до ниво на разум. Но в кръвта ни е кодирано далечното минало, безкрайния леден танц на нашите създатели. На мира и войната. И в основата на цялата природа лежи неразрушима закономерност и равновесие на опонентите заедно създали нас. След толкова много години, тази неизвестна борба няма край. Все още няма победител. Усещаме постоянното им присъствие. Борят се в самите нас. Борим се и ние с тях, борим се и помежду си….борим се. Не спираме! Да- животът е борба! Но живот ли е да скиташ безпосочно по улиците, да гледаш как пред очите ти умират близки хора, да заспиваш с неспокойствието и тревожността дали отново ще видиш светлината? Живот ли е да гладуваш дни на ред, да тръгнеш на някъде без да знаеш до къде ще стигнеш? Живот ли е невинен да умираш, и невинни да убиваш? Живот ли е войната? И накъде ще отиде светът? Може би ще деградира? Да – вероятно така ще стане. Ще започне пътуването до самото начало. „Времето ще тръгне назад и следствието ще изпревари причината.“ Но ние не искаме един кърваво войствен повтарящ се цикъл. Ние желаем спокойствие и свобода. И нека такава дадем и на останалите народи. Без значение  расова и религиозна принадлежност, без значение политическа и сексуална ориентация. Живеем в привидно мирен момент от историята на човечеството. Но след затишие, идва буря. Всъщност много сили се подготвят да изхвърчат на повръхността и да ометат всички следи на живот. Да съкрушат земята. Последиците би могли да забележим, ако слушаме с душите си. Тогава ще чуем молби на бедни, гладни, болни. Ще чуем последните надежди и вярата в добро, последните звуци на музика. Последните въобще звуци на нещо живо. След това, започват тихи убийства, удари, гърмежи. Започва един немислим обрат. И въпреки че виждаме как много народи се измъчват, как проливат кървави сълзи, затваряме очите си пред тази гледка, и храним душите си с лъжливата си доброта и искреност, с толерантността си, с подготовността във всеки момент да помогнем. И да- душите ни са „чисти и неопетнени“.

Съвестта ни е успокоена, и вече можем спокойно да заспим. Но нужно е да се събудим. Най-после трезво да увидим истината стояща пред самите нас. Най-накрая да осъзнаем жестоката цена очакваща ни ако продължим с отворени очи да спим. Нужно е да престанем да лъжем себе си, че сме самото олицетворение на доброто, защото не сме. Не и докато не подадем приятелска – създадена от железна човещина – ръка, на нуждаещите се от помощ. Не и докато затваряме очи пред всеки изпречил се на пътя ни ранен. Не и докато не осъзнаем, че само в нас е силата да променим сегашността и да създадем едно по-добро -утре. Не и докато не се опълчим с твърдите си „не-та“ пред всички злодейства, убийства и масакри. Не докато не кажем – не на терора и войните. Тогава вече ще можем да се доближим и докоснем не до това, което ние наричаме добро, а до сама му същност. Силата ще започне в момента, когато престанем да бягаме от себе си. Защото прогонването и бягството са черни дубки в душите на осъдените на непрестанно надбягване със смъртта. Бягството е невъзможността да се преминат безопасно единствените пътища водещи извън война. И тези осъдени от съдбата хора, всеки ден губят част от семействата си, част от себе си.                                                      

Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотично празен кът,
душата ти превзел.
По безкрайно търнен път,
бос, решително поел.
Зловещо природата мълчи,
само силуета ти шепти.
Черни, мигащи лъчи,
на тъмното дето блести.
Бягство!
Сянката подир теб върви.
Стапяте се във едно,
сърцето ви започва да кърви…
…самотно кърваво петно.
Тъжна песен на щурци,
прорязва мисълта.
Вечно изгубени души,
в път на самота.
Бягство!
Път към теб самия,
парчета от изгубени мечти.
Сплотен в тъмна хармония,
със сянката ще бъдеш ти.
Далечни пътища злокобни,
лабиринти за душата.
Писъци надгробни,
попълват самотата.
Бягство!
И от всички да избягаш,
тъмното небе ще е над тебе,
към нощта ще се протягаш,
но не ще избягаш ти от себе.

Ще тичат пред мрака, с цел да избягат някъде от своята съдба. Но тя ще ги преследва. А ние като хора, страхуващи се за собствените си животи, ще помогнем на мрачната им съдба да ги настигне. А можем да променим нещата. Заедно можем да създадем думата „вечност“ истинска. Само трябва тяхните сълзи да преминат през призмата на нашата готовност да помогнем и създадената светлина ще блести завинаги. Определяйки се за мир, ние ще създадем една безлимитна стойност, която като фраза отдавна съществува, но не е и наистина закована във времето, ще дадем начало на вечността. Защото заедно можем да премахнем болка от гръдта на безчислено много хора, ние трезво се причисляваме към всички хора на тази планета казали- „Ние сме за мир“ !

                                                                                                          Радица Божилова