Научен форум „Вторият браилски бунт и бесарабските българи“ се проведе в Тараклия

Научен форум „Вторият браилски бунт и бесарабските българи” се проведе в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. Международната конференция е посветена на 180 години от съдебното разследване относно участниците на бунта през 1841–1842 години. Тогава, патриархът на българското национално-освободителното движение Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в тази революционна акция. Тъй като Раковски притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той избягва наказание и е предаден на гръцките консулски власти. Учените от Молдова и България в докладите си развиха темите за Георги Раковски и подготовката на бунта, за един от лидерите на историческото събитие – Петър Ганчев, Болградското семейство Бояджи и приноса му в подготовка на Втория браилски бунт и за образа на протагониста в „Показания на Георги Македон”.

Форумът е организиран от Тараклийския районен съвет, Научното дружество на българистите в Молдова (НДБ) и Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.

Инициаторът на провеждането на мероприятието, председателят на НДБ, доктор на историческите науки Иван Думиника отбелязва, че в историята са известни три Браилски бунта, станали през периода 1841–1843 г., получили названието си от градчето Браила (Влашко), откъдето въстаниците планували да прехвърлят четите си в българските земи и да вдигнат едно всеобщо въстание. Обаче и трите бунта са били потушени от румънските власти, които се страхували от усложнение на отношенията си с Османската империя.

„Източниците показват, че бесарабските българи имат свой принос в подготовката на Втория Браилски бунт. Именно тогава се откроява първа бойна връзка на българите от Бесарабия с революционера Георги С. Раковски. През август 1841 г. той пристига в Браила и се свързва с главния организатор на бунта – Георги Казак от Галац. Ще отбележим, че галацките българи от своя страна поддържали тесни връзки с българите от Южна Бесарабия и Одеса. Именно в Одеса са изработени илюстрации, съдържащи портрет на цар Калоян и български национален герб. Портрет на цар Калоян бил много популярен сред българските преселници, не случайно Иван Селимински отбелязва, че „всички искаха да видят пред иконата си една подобна картина, да си припомнят за историята на своите прадеди”, пише историкът.

„В Бесарабия въстаниците са ръководени от Петър Ганчев, който е преводач в митницата в гр. Рени. Той е запознат с мнозина участници на Първия Браилски бунт, още повече че редица от тях, спасявайки се от преследване, намират подслон в Рени, където им помага същият Ганчев заедно с местните българи. Макар Вторият Браилски бунт да е бил разкрит, все пак това е един от важните етапи в национално-освободителните борби на българския народ. Българите от Южна Бесарабия, Молдова и Влашко се обединиха с една мечта – България да бъде свободна. Този национален идеал, по тяхното мнение, можел да се реализира само със собствени усилия и само чрез едно всеобщо въстание, въстание което, както посочваше Петър Ганчев, е само „в полза на нашето отечество”, разказва в статията си Иван Думиника, която публикува във Фейсбук.

Преди конференцията, пред паметника на Георги Раковски в градинката на университета, участниците в научното събитие, студенти, педагози и ръководителите на района Тараклия положиха цветя.