Наталия Кара, преподавател по български език и литература в Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 152-ата годишнина от смъртта на своя патрон и празника на училището
Фокус: Г-жо, Кара днес се навършват 152 години от смъртта на Георги С. Раковски, а на 6 октомври отбелязахте 161 години от основаването на Болградската гимназия. Как протече тазгодишният празник?
Наталия Кара: Ще ви кажа, че цялата година ни беше юбилейна както 2018 г., така и 2019 г., защото хрисовулът на откриването на училището е подписан през 1858 година. Първата учебна година е започнала през 1859 г., така че и децата, и учителите бяха участници в отбелязването на юбилея миналата година с високопоставени гости от Република България и Украйна. Това все още продължава да вълнува хората от Болград и тук, и в региона. Продължават да ни изпращат поздравления, а ние продължаваме в същото време да подобряваме материална база и образователния процес, за да доказваме и на съвременниците си, че сме достойни потомци на тази богата история и минало. Във връзка с годишнината на Раковски, от сутринта децата полагат цветя, като отбелязваме поредната годишнина от смъртта му и в същото време всяка година на 14 април, когато е рожденият му ден, отбелязваме тържествено, цялото училище, общественост, родители, учители поредната годишнина от рождения му ден и празнуваме денят на гимназията. Този ден е неучебен, но работим с много извънкласни мероприятия посветени на Раковски и на богатата история на нашето училище.
Фокус: Пази ли Болградската гимназия заветите и идеала на своя патрон Георги С. Раковски?
Наталия Кара: Разбира се, че тогава, когато се е родила идеята гимназията да носи името на Раковски от 1999 година, тя получава разрешение от Министерският съвет на Република Украйна и от тогава насам не само честитим определени годишнини от живота на нашият патрон, но това , че организираме един традиционен по календар мероприятие, което има за цел да запазва българското при нас като имаме предвид, че култивираме в тях познанията в тях за българска история, култура, наука, литература. Всичко, което има за цел да запази в тях българското се надяваме, че тези 20 и няколко години сме успели и се надяваме, че тези деца, които по-късно стават студенти в България и, където и да е по света, личи по тях, че те са учили в Болградската гимназия, и се гордеем с тях, защото са конкурентно способни. И най-малкото в тях българското личи, така че тези, които имат възможност да се докоснат и да работят в нашите институции, смятам че са го разбрали.
Фокус: 161 по-късно средище на какво е Болградската гимназия? И пази ли възрожденския си дух?
Наталия Кара: По-скоро на този въпрос ще отговоря, че тези, които имат удоволствието да ни гостуват, аз от вътре смятам, че сме успели все пак това да го направим, защото и днес Болградската гимназия е център и на методическа работа на просвещението тук в региона. Място, което се запазва не само българското, но и родът като цяло. Семейството като начин на възпитание и това, което са култивирали нашите предци в децата си, култът към образованието и семейството да продължаваме и ние днес да култивираме в съвременните деца. Другото, което е и тази богата материална база е най-богатата в региона библиотека, всичко това, което днес даваме на децата като възможност да учат български език и литература, история, традиции и обичаи. Преподаватели, командировани от МОН на Република България, възможността да изучават традиции и обичаи като своите таланти разкриват в два образцови ансамбли по хореография и вокал, това е начин да успяваме и днес със съвременните деца да им напомним, че нашата богата история ни задължава и днес гимназията да бъде център на българското в Украйна, Бесарабия и Европа, смея да кажа.
Фокус: По какъв начин пазите българския дух сред бесарабските българи?
Наталия Кара: Най-малкото с това, че всяко дете, което престъпи прага на Болградската гимназия знае защо си е избрало това училище, знае какво го очаква тук не само с отделните часове на изучаване на български език, но и това, че всеки един обичай, всяко едно нещо, което поддържа едно семейство с български корени, тук ще има възможността да го доразвива, да го дообработва, да го изследва. Ако напише да речем някоя научна работа и ще се подкрепя от преподаватели, от родители от тези, които имат за цел да ги накарат не само да не се срамуват от това, че владеят някакъв български диалект, а че са потомци на един велик народ с богата история, да смеят да го заявят и да смеят да знаят много от тези неща, които ги правят такива, каквито са те.
Фокус: Избират ли учениците от гимназията да продължат образованието си в български университети?
Наталия Кара: Разбира се, че избират и последните години този процент на децата, които са си избрали тази възможност са много. След завършването си стават конкуренти способни и работят в България и се реализират, стават добри специалисти. Много се радваме, че сме успели да допринесем нещо за съвременна България, която може да има същите, да кажем успешни хора както някога по време на Възраждането, гимназията е дала имената, които са със златни букви, изписани в историята на България, така че и днес се надявам, че сред нашите випускници има такива. Сигурна съм в това, че има такива, които са успешни и точно в България се реализират, създават семейства, раждат деца и се радват, че са в България и някак си съвсем логично са избрали да се завърнат в прародината си и се радваме, че те са успешни.
Фокус: От какво има нужда училището днес?
Наталия Кара: Училището има нужда само от една, може би, подкрепа за този имидж, който се опитваме в началото на 21 век да изградим. Всички български институции, които имат възможност да дойдат да видят и от това да имаме още по-тесни връзки с българските училища, абсолютно всичко, което популяризира съвременната ни дейност тук, в Бесарабия.
Източник: focus-news.net
Издвој новости на српском
