На 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия обявяват независимост, с което се поставя началото на разпадането на Югославия

Словения и Хърватия обявяват своята независимост на 25 юни 1991 г. 
Парламентът на Хърватия приема Декларация за независимост и суверенитет на Хърватия, която от 1963 г. е социалистическа република в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Същия ден правителството на СФРЮ обявява решението на парламента за незаконно, започват боеве със съюзната армия, посочва „Справочна информация“. 

Часове след Хърватия и парламентът на Словения приема Декларация за независимост и суверенитет. 
От 29 ноември 1945 г. Словения е в състава на Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ), която от м. април 1963 г. се преобразува в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). На 2 юни 1990 г. словенският парламентът приема декларация за цялостен суверенитет на държавата Словения, която е отхвърлена от Конституционния съд на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на 15 януари 1991 г. На 27 юни 1991 г. в страната са въведени подразделения на Югославската народна армия, но опитите на ръководството на СФРЮ да отмени резултатите на референдума от 23 декември 1990 г.  завършват с неуспех. 

БТА информира за случващото се в западната част на Балканския полуостров в своя бюлетин “Международна информация”:

„Настъпва краят на следвоенна Югославия”

Белград, 25 юни 1991 г. /Кор. на БТА/ Изненадващо днес парламентът в Загреб обяви Република Хърватско за суверенна и самостоятелна държава, а след него и словенският парламент, 24 часа преди определения по-рано срок, провъзгласи независимостта на републиката. С това, по думите на словенския лидер Милан Кучан, настъпва краят на следвоенна Югославия.
Във връзка с решението на двете републики за 21 часа днес бе насрочено извънредно заседание на югославското правителство. След днешното решение на Съюзния съвет /едната камара на съюзния парламент/ да задължи правителството и останалите федерални органи, включително органите за сигурност и армията, да вземат мерки против опитите за прекрояване на границите на Югославия, възможността за употреба на сила срещу Любляна и Загреб не изглежда изключена.
В слово пред хърватския парламент президентът на републиката д-р Франьо Туджман заяви, че по-нататъшното оставане на Хърватско във федерацията в сегашния и вид е невъзможно. Той изтъкна, че процесът на отделяне трябва да протече мирно и демократично. Франьо Туджман подчерта, че възможността за създаване на нова общност под формата на съюз на суверенни държави остава.
След словото на хърватския държавен глава депутатите изпяха националния химн, а решенията, взети от парламента, бяха обявени за влезли в сила.
Преди това днес парламентът в Загреб прие четири документа като основа на хърватската независимост: Декларация за провъзгласяването на суверенна и самостоятелна република Хърватско и съпътстващите я конституционно решение и конституционен закон, както и Харта за правата на сърбите и на другите националности в републиката.
Границите на новата държава с чуждите страни ще бъдат досегашните граници на Югославия в онази част, която се отнася до Хърватско, както и границите между републиката и Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора в рамките на сегашна Югославия.
В декларацията се казва, че сега Хърватско започва процедура за отделянето си от останалите републики във федерацията със стремежа това да стане колкото може по-бързо, и то по демократичен и мирен начин. Докато трае този процес, Хърватско ще признава само онези съюзни институции, в които решенията се вземат на основата на паритета и на консенсуса. Съюзните органи могат да действат на хърватска територия само със съгласието на републиканските власти. Хърватско ще изтегли своите депутати от едната камара на югославския парламент – Съюзния съвет, тъй като другата – Съвета на републиките и автономните области е достатъчна, за да бъдат решавани по парламентарен път проблемите по отделянето.
Същевременно Хърватско обяви, че започва и процедура за получаване на международно признание. По всичко личи, че тя няма да бъде лека. Единствената република, която веднага ще признае новата държава, е Словения, която ще има същите проблеми – двете нови държави няма да бъдат признати нито от най-голямата и най-силна югославска република Сърбия, нито от някоя от Великите сили, нито от Европейската общност. Засега в дългосрочен план най-вероятно е те да получат дипломатическо признание от Австрия.
Засега обстановката в Хърватско „е спокойна и се намира под контрол“, бе съобщено днес следобед в хърватския парламент, очевидно във връзка с появилите се заплахи, че ако републиката обяви отделянето си от Югославия, сърбите в Книн и Източна Славония ще се вдигнат на бунт.
Депутатите от словенския парламент също приеха тази вечер Декларация за независимостта на републиката, конституционен акт и конституционен закон. От днес югославската конституция не важи и на територията на Словения.
Държавните граници на Словения са международно признатите граници на досегашната СФРЮ с Австрия, Италия и Унгария в онази част, в която тези държави граничат със Словения и границата между Словения и Хърватско в рамките на досегашната СФРЮ.
В словенската декларация се казва, че гражданите на републиката на плебисцита на 23 декември миналата година са решили с абсолютно мнозинство за бъдещия си живот да формират собствена самостоятелна и независима република Словения, която няма да бъде повече част от Социалистическа федеративна република Югославия.
И Словения, и Хърватско подчертават желанието си да продължат преговорите за създаване на нова общност на територията на днешна Югославия, но под формата на съюз на суверенни държави.

***

Югославското правителство обяви решенията на парламентите на Хърватско и Словения за незаконни

Белград, 26 юни 1991 г. /Кор. на БТА/ Югославското правителство обяви за незаконни решенията на парламентите на Хърватско и Словения за провъзгласяване на независимостта на двете републики, като се мотивира с това, че те означават „политическо-правно и фактическо отделяне от Югославия“ и представляват „едностранни актове, приети без договор с останалите съставни единици на Югославия“. Същевременно кабинетът на Анте Маркович отвори вратичка за споразумение, поне с Хърватско, като призова да бъдат продължени незабавно разговорите за преодоляване на конституционната криза и за бъдещото устройство на Югославия и декларира, че Сърбия и Черна гора трябва да свалят „блокадата“, наложена върху провъзгласяването на хърватина Стипе Месич за председател на Председателството на СФРЮ.
На извънредно заседание късно снощи югославското правителство прие „необходимите решения и наредби“, които трябва да осигурят нормалното функциониране на държавата СФРЮ, както и съществуващите държавни и вътрешни граници и изпълнението на международните й задължения“. (…)
По-късно бе съобщено, че югославското правителство е решило контролът на държавните граници на територията на Словения да се поеме от Съюзния секретариат на вътрешните работи с помощта на Югославската народна армия. Забранява се и установяването на гранични пунктове вътре в територията на СФРЮ и се нарежда на милицията и армията да премахнат вече създадените. /На границата между Словения и Хърватско приключва изграждането на осем пункта/. Това решение на югославското правителство може да доведе до сериозна криза в отношенията между Словения и федералните органи. (…)
Според хърватския „Виесник“ 43 на сто от населението на републиката смята, че армията няма да се опита да попречи на отделянето й, но други 37 на сто мислят, че военните ще се намесят.

***

Независимостта на Хърватско и Словения не получава признание по света

Белград, 26 юни 1991 г. /БТА/ Първият заместник-държавен секретар на САЩ Лорънс Игълбъргьр не изключва възможността НАТО да играе определена роля в югославската криза, но подчерта, че по-широка институция, например Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ „би могло да се ангажира истински за първи път в решаването на един конфликт“. Както съобщава ТАНЮГ, Игълбъргьр отбелязал, че от югославяните зависи дали ще живеят заедно, или не. „Ако те решат да не живеят заедно, институции като СССЕ или може би група, създадена от НАТО, биха могли да улеснят откриването на пътища, по които югославските народи да намерят нови начини да влязат в конфедерация или подобна общност“, казал Игълбъргьр.
Европейската общност не трябва да признава независимостта на Словения и Хърватско, отбеляза днес президентът на Европейския парламент Енрике Барон Креспо, цитиран от АФП. Правителствата на дванайсете страни от Европейската общност остават на становището си за запазване на единството на Югославия и водят консултации за позициите, които ще заемат общо по обявяването на независимост от Хърватско и Словения. Френският външен министър Ролан Дюма изрази „съжалението на Франция от решенията на Словения и Хърватско“ и подчерта, че тези решения създават опасност от взривяване на югославската федерация.
Великобритания призова за мирно решение на югославската криза и предупреди британците да не пътуват в районите, в които има междуетнически вълнения, предаде Ройтер. Германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер призова спешно да се свика Политическият комитет на Европейската общност. Той прие днес в Бон югославския пратеник Драго Търбоевич, пред когото изрази „настоятелното очакване на германското правителство да не се използва сила“. Геншер призова Югославия да се консултира със страните от Европейската общност и със съседите си, преди да вземе отношение по декларациите за независимост, предаде Ройтер.
Същия призив отправи днес и австрийският федерален канцлер Франц Враницки, който подчерта, че употребата на сила за разрешаване на проблемите е най-неподходящото средство. Румъния „поддържа териториалната цялост на Югославия“, заяви румънският външен министър Адриан Нъстасе. Албания още не е реагирала официално на събитията в Югославия, Унгария също засега не се произнася официално по въпроса. Както съобщи ТАНЮГ, представител на унгарското външно министерство „избягнал прекия отговор“ и казал, че Унгария очаква официална информация от двете републики. Гръцкото правителство, заяви неговият говорител Вирон Полидорас, няма да признае едностранните действия на Хърватско и на Словения, каквато е позицията на всички страни от ЕО. Той добави, че решенията на тези две югославски републики се оценяват от Атина „като вътрешен югославски проблем“.
„Чехословакия продължава да смята СФРЮ за единствената международно призната страна на югославска територия”, заяви президентът Хавел и изрази сериозна загриженост от развитието на обстановката в Югославия. Според полския външен министър Кшищоф Скубишевски преждевременното признаване на самостоятелността на Словения и Хърватско ще противоречи на международното право.
Освен Съединените щати извън Европа и Канада, Египет, Австралия и Индия заявиха, че няма да признаят новообявилите се държави.

***

В дните след обявяването на независимостта Югославската армия навлиза в двете републики, с което се поставя начало на поредица военни конфликти, свързани с разпада на Съюзна федерална република Югославия:

Югославия е на ръба на гражданската война

Белград, 27 юни 1991 г. /Кор. на БТА/ Колона танкове и бронетранспортьори на Югославската народна армия (ЮНА – бел. ред.) блокира рано тази сутрин летище Бърник край словенската столица Любляна, а други бронирани части се насочиха към контролно-пропускателните пунктове по международните граници на Словения.
Конфликтът в югославската федерация навлезе в нов, пълен с опасности етап след решението на Хърватско и на Словения да обявят независимост, което бе последвано от активиране на кризисните огнища в Хърватско и от мерки на федералните органи. Една от тези мерки е решението федералната полиция с помощта на армията да установи контрол над граничните пунктове на словенска територия.
Петима членове на югославското Председателство – върховния командващ на въоръжените сили на СФРЮ, които се събраха днес на заседание в Белград, одобриха действията на армията на територията на Словения и на Хърватско. Заседанието бе бойкотирано от представителите на Хърватско, Словения и Македония, а членът на Председателството от Словения д-р Янез Дърновшек предварително заяви, че то е незаконно.
Държавният глава на Република Словения Милан Кучан днес обяви действията на армията за завземане на граничните пунктове за “агресия срещу самостоятелна и независима Словения и опит за нейната окупация“.
До обяд, както съобщиха словенски източници, всички гранични пунктове на територията на републиката са били под контрола на словенската полиция и на териториалната отбрана. Подстъпите към тях са блокирани от барикади, направени от натоварени с пясък камиони, багери, автобуси, леки коли. Предупредено бе, че на места барикадите може да бъдат минирани.
Танковите колони на ЮНА, придвижващи се към граничните пунктове, обаче успели да преодолеят голяма част от препятствията. По време на настъплението на няколко места военните открили стрелба. Няколко души са ранени, съобщи Словенската телевизия. На редица гранични пунктове военните части са стигнали съвсем близо до словенските въоръжени сили.
В центъра на столицата Любляна не са забелязани танкове и бронетранспортьори, а населението е настроено бойко. „Словенските части са въоръжени сравнително добре, но имат заповед да не стрелят“, съобщи по телефона в бюрото на БТА източник от Словения.
Словенското ръководство взе решение да отзове от съюзните органи всички словенски представители и призова словенските офицери и военнослужещи в армията да я напуснат. (…)
Напрегната остава и обстановката в Хърватско. По офицалии данни във вчерашните въоръжени сблъсъци там са загинали общо четирима, а са ранени четиринадесет души. На заседание на Върховния държавен съвет на Хърватско бе решено да се поиска от армията да се прибере в казармите и повече да не пречи на органите на реда в борбата им срещу тероризма и въоръжения бунт в Хърватско. (…)
Има опасност от разпалване на огнищата на напрежение и в Косово, и в Босна и Херцеговина. Албанците, които представляват около деветдесет на сто от населението на Сръбската автономна област Косово и искат тя да бъде провъзгласена за република, обявиха, че през следващите няколко дни ще започнат масови протести. (…)
Засега нито едно от действията както на федералните, така и на републиканските власти, не води към успокояване на обстановката. (…) От своя страна военните направиха заявка за по-активна роля – днес излезе съобщение на Съюзния секретариат на народната отбрана, в което се казва, че армията ще осигури неприкосновеността на границите на СФРЮ „решително и докрай“. Съюзната прокуратура реши да заведе дело срещу лицата, отговорни за решенията на Хърватско и на Словения за обявяване на независимост – на практика, срещу лидерите на двете републики. По-умерено като че ли се опитва да действува единствено съюзният премиер Анте Маркович, но засега също без резултат.

На 8 октомври 1991 г. влиза в сила документ за държавната самостоятелност на Хърватия и Словения и тяхното излизане от състава на СФРЮ, отбелязва “Справочна информация”. На 30 ноември 1995 г. Словения  и СР Югославия взаимно се признават. На 23 август 1996 г. Хърватия и СР Югославия подписват споразумение за взаимно признаване.