Избирателите в Молдова гласуват този уикенд на предсрочни парламентарни избори, които могат да решат дали бившата съветска република напълно ще приеме прозападните реформи, или ще продължи политическата безизходица и силното руско влияние, предава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2445886 с позоваване на Стивън Макграт от Асошиейтед прес.
Страната с 3,5-милионно население, която няма излаз на море и е най-бедната в Европа, разположена между Румъния и Украйна, през последните години изпада от една политическа криза в друга, измъчвана от нестабилност и колебаеща се геополитически между прозападните и проруските сили.
Молдова подписа през 2014 г. споразумение с Европейския съюз за изграждане на по-близки политически и икономически връзки, но ширещата се корупция и липсата на реформа пречат на развитието и на моменти предизвикват силни критики от Брюксел.
Анализатори казват, че изборите в неделя могат да се окажат решаващи за бъдещето на страната, която получи независимост през 1992 г., но преживя масово разочарование от политиката в постсъветската, а стотици хиляди граждани я напуснаха, търсейки по-добро бъдеще в чужбина.
„Тези избори са решаващи за бъдещото развитие на Молдова“, заяви за Асошиейтед прес изпълнителният директор на Института за европейски политики и реформи в Кишинев Юлиан Гроза. „По същество това е борба между властващите клептократи и новите, реформаторски настроени елити, които искат и са готови да прочистят системата от корупционни практики.“
Над три милиона регистрирани гласоподаватели ще избират в неделя между над 20 партии, но само четири се очаква да успеят да влязат в 101-местното законодателно събрание. Основната битка ще бъде между реформаторската Партия на действието и солидарността и промосковския блок на комунистите и социалистите начело с двама бивши президенти.
Сегашната молдовска президентка Мая Санду, която преди оглавяваше реформаторския блок, каза на избирателите, че „това е нашият шанс да прочистим политическата класа“. Тя наложи произвеждането на изборите, като през април разпусна парламента, малко след като Конституционният съд премахна извънредното положение, въведено за борба с пандемията от коронавирус.
„Вие решавате кой да влезе в следващия парламент и правителство“, каза 49-годишната бивша служителка на Световната банка в изявление в интернет. „От вас зависи колко бързо можем да спасим страната от корупцията и бедността.“
Предишните парламентарни избори в Молдова през 2019 г. доведоха до поредица от странни коалиции и периодичен блокаж в парламента. Санду успя да наложи произвеждането на предсрочните избори, като два пъти предложи кандидати за министър-председател, които беше малко вероятно да бъдат одобрени от парламента и при това положение съгласно конституцията той трябваше да бъде разпуснат.
Сега тя иска да надгради победата си на президентските избори миналия ноември, като си осигури открито реформаторско правителство, с което може да работи.
Бившият президент Игор Додон, който има близки връзки с Русия, загуби от Санду на втория тур на президентските избори миналата година. Той предупреди, че има опасност от нестабилност, ако реформаторите вземат властта в страна, която все още се отнася с недоверие към промени, свързани със западните ценности.
„Само нашият екип може да спре хаоса в страната, да осигури социална защита на хората, да възстанови икономиката, да укрепи държавността“, каза тази седмица Додон, чиято партия води кампания в подкрепа на големите социални разходи и традиционните семейни ценности.
Проучванията на общественото мнение напоследък дават преднина на подкрепящата Санду Партия на действието и солидарността, но резултатът до голяма степен може да зависи от избирателната активност на гласоподавателите в чужбина, които са над 200 000. Анализаторът Раду Магдин от „Смартлинк комюникейшънс“ каза, че евентуална висока избирателна активност ще означава силна подкрепа за реформаторите.
„Главният въпрос, който може да преобърне всичко, е мобилизацията на електората“, каза той.
40-годишната Светлана Еремка, която работи като ръководител по проекти и живее в Есекс, Великобритания, се надява тези избори да донесат „ново начало“.
„Нашата страна се бори през последните трийсетина години без особен успех . . . изисква се много работа и е необходимо всеки от нас да участва и да помогне за изграждането на нова система“, каза тя, като добави, че се надява много молдовски студенти, които живеят в чужбина, да могат да се върнат, и „вярва, че има светло бъдеще . . . не само за новите елити, но за огромното мнозинство от населението“.
ЕС определи възстановителен пакет за Молдова на стойност 600 милиона евро, за да помогне за възстановяване на икономиката от пандемията и да засили инвестициите.
Брюксел обаче предупреждава, че условието за отпускане на парите е извършването на съдебна и антикорупционна реформа.
В изготвяния от „Трансперънси интернешънъл“ индекс за възприятие на корупцията Молдова заема 115-о място от 180 страни, като първото място е за най-малка корупция.
Двайсетгодишният Сабин Руфа, студент в Уоруикския университет във Великобритания, смята, че тези избори се провеждат в „решаващ момент“ в демократичната история на неговата страна.
„Усещам, че тези избори са вероятно най-важното събитие за последните 10 години, особено за прогресивните хора, които искат Молдова да се развива в съответствие с демократичните стандарти и институции“, каза той. „Надявам се, че след 10 години ще погледна назад към тези избори, знаейки, че това е бил повратен момент.“
„Въпреки всичките си несъвършенства Молдова е мястото, където искам да градя бъдеще за себе си, за семейството си и за сънародниците си“, каза той.
Издвој новости на српском
