Медийната матрица в традиционните медии и интернет пространството ни оплита в мрежата на отразяването на редица обществено значими и незначими събития. Медиите ежеминутно бълват милиони новини за щяло и нещяло. В тази медийна бърлога медийното отразяване изглежда като пръснато на вятъра. Изхождайки от правото на информиран избор, всеки потребител в медийното пространство желае да се информира освен за нагледните неща, за нещата скрити зад фасадата. Сляпото следване на новините, които медиите предлагат, лишава читателя от всякакво чувство за расъдливост и последователна мисъл. Липсата на положителни новини и поставянето в преден план на отрицателни такива, подсилва чувството на страх и нерядко предизвиква масова психоза.
Несигурността, страхът, паниката и тази тежест в гърдите са симптомите на една болест, която всеки ден поглъща малко и голямо. Ние всички малко или много сме жертви на болестта на негативизма. Заобиколени от новини за убийства, изнасилвания, атентати, негативна статистика, семейни и политически скандали. Психологическото въздействие на медийните послания е пагубно масово явление. Чувствителноста към негативните неща бавно и сигурно притъпява моралните ни ценности и неусетно угасва желанието ни да се съпротивляваме, заедно с желанието да отворим очи за положителните новини. В древността вестоносците на лошите новини са били убивани, в наши дни лошите новини в медиите убиват нас. Лошите новини се възприемат за добри новини, новините в прайм тайма.
От другата страна са всяческите опити да отразим маловажните неща. Опитът сочи да не се предоверяваме на всичко споделено в медийното пространство, тъй като освен с отрицателни е пълно с фалшиви новини. В дебрите на медийната бърлога медиите диктуват темпото на хаоса и заблудата за черно-бялата действителност, лишена от цветни нюанси. А ние поглъщаме. Със или без слюноотделяне, храчим и преглъщаме. Загледани в обозримото бъдеще, желаещи да видим отвъд видимото. Уви, няма такъв филм, дори трейлъра не е достъпен. Шаблони, новини за похарчени милиони, стадиони със екзалтирани запалянковци, плеймейтки отглеждащи червейчета, насилие по пътищата, загадъчно поднесени, аха, аха с половин отворена уста.
Питате се кой въобще желае таква медийна действителност и ще могат ли медийните роботи да отговорят на скритите човешки потребности? Кой диктува тематичния подбор и медиен обзор? Отговорът знаят дори подрастващите, които вместо с детски играчки вещо играят с технологични джаджи публикувани в последния брой на специализираните списания. Скритото влияние на силните на деня все повече произвежда скрита власт, която диктува степента на медийната бъркотия. Срещу нея, дори не може да се протестира, не защото е невидима, а защото захапалите въдицата вестоносци, ту уморени, ту в захлас хвърлят мрежите в мътното, в желанието да формират армия от шарани и глигани.
Подобна бърлога може да се идентифицира като патлакама, метаморфичен типаж без екипаж и кьорфишек. Питате се какво и как да консумирате? Вече не сте гладни, рязко изчезна чувството ви за глад? Искате да свалите оковите които оковават вниманието ви? Това вече е добрата новина. Правилния избор е хартиената вещ, която ще внесе разнообразие и пъстроцветен поглед върху нещата. Картината взе да става все по-ясна. В нея няма прекъсване поради реклами , продуктово позициониране и фалшифициране. Честито на печелившите.
„Така че, молим, о молим ви, умоляваме, молим ви се… изхвърлете телевизора и на негово място поставете хубава етажерка за книги“. – Роалд Дал
Александра Димитрова