Али Дуруз завъртя камшика над главата си, той изсъска като змия усойница, турчинът шибна коня и тоя полетя в галоп. Останалите осемнайсет сеймени го последваха и подир тях завеса от прахоляк се вдигна на кълбета леко в небесата. Зад ордата остана на летния пек да мержелее Екри паланка. Бойни викове, възклицания и хвалебствени напеви за султана и империята чуваха са далече след тях и пред тях и всичко живо се отдръпваше от пътя им. След няколко часа яздене дойдоха до склоновете на Църноок и се упътиха на изток в дола, където имало непокорни хора, хора, които ненавиждали султана и неговата империя и не искали да му плащат данъците. Тези горди и силни хора българи живеели в началото на 16-ти век, когато Отоманската империя била в разцвета си.
Сеймените влезли в селото, повечето от хората избягали по околните чукари, а най-храбрите и най-безпомощните останали по къщите. Турците успели да подкарат само петима мъже. По пътя в един дол конят на Али Дуруз се спънал в павит и ездачът паднал от коня. Останалите сеймени слезли от конете и се скупчили около Али Дуруз. Тогава храбрите мъже се спогледали и като по команда награбили сопи и камъни, та започнало общо меле. Осемнайсет от сеймените били убити, само един, с окървавена глава, успял да се добере до коня си и избягал. Тоя, оцелелият, разправил за случката и оттогава тези хора от югоизточния склон на Църноок ги нарекли „зли хора” и дълго време турците не отивали там, а селото назвали „Зли дол”.
Селото се намира на три часа заешко ходене на югозапад от Босилеград. Името му се споменава още от 16-ти век в турските регистри. Известно е със старините си и днес се познават останките на стара крепост, манастир и на две места стари гробища, които според преданията водят началото си от римската епоха.
Манастирът се намирал при днешна Валмарска махала. Преданията казват, че е бил голям и е имал килии и в местността Рамни орници, но кога е построен и докога е просъществувал, никой не знае. Предполага се, че е бил запален и разрушен от турците, защото там навремето се намирала сгурия и останки от палеж. Вратата на манастира оцеляла, защото била от желязо и по-късно я занесли и поставили на кривопаланския манастир „Св. Яким Осоговски”. Днес това място буди интереса на иманярите, защото още се откриват монети и малки предмети от онова време. В началото на 20-ти век върху основите на старата манастирска църква е построена днешната църква „Св. Илия”. Тя била изградена по указанията на известната брестничка гадателка баба Гоца.
-Дѐца – рекла гадателката, – ако не искате селото да потъне в скръб и сълзи, ще ви помогна да намерите мястото на прастара църква в Стари Зли дол. Възобновете я и молете се в нея, тя ще ви спаси от тежка напаст.
Думите на баба Гоца оттекнали като камбанен звън в ушите на злидолчани.
-Щом казва баба Гоца, значи трябва да я построим – рекли селяните.
Така и станало. Построили малка сламена църква и я нарекли „Св. Магдалена”. След време църквата рухнала и останал само дървен кръст на това място. А баба Гоца и днес се знае като „светицата на Краището”.
По пътя към Рикачево и Ярешнек намира се местността Градище. Преданията казват, че тука било малко селище, обградено с окоп, за да се варди от неприятели. Вдлъбнатините от окопа и до ден днешен се познават, а на самото място се намират тухли и хоросан. Вътре в укреплението са открити и стари гробове, покрити с големи глинени плочи, а починалите са погребани с главите на изток.
Един от най-известните злидолчани е бил Таско вражалецо. Изживял почти целия двайсти век. Неговата дарба и способности били прочути далече от босилеградския край. На такива хора днеска им казваме магове и екстрасенси. А Таско, обикновен човек, семеен, земеделец, но лечител и гадател. Лекувал хора и животни, предсказвал съдби и събития, отвреме навреме имал неприятности с комунистическата власт, но винаги помагал на хората. Гледал, както му ние викаме, на въглени и на белѐг. Лекувал от най-различни болести, до ухапване от змия. Помагал на млади семейства поколение да си създадат, развалял черни и правел бели магии, спасил много бракове и много млади задомил. Често пъти не можел да развали магията, защото „богове и по земята имало”.
-Дѐдин, дойди друг път при мене, днеска няма да стане! Когато си тръгнала насам, по дирите ти душманката ти е хвърлила пепел. Я, виж, въглените бягат, а паницата е пълна с пепел, нищо не виждам – така казвал дядо Таско на младата булка.
-Дойди преди празник и не казвай къде отиваш. Щом прегазиш течаща вода, душманите и след теб да хвърлят пепел, водата ще я отнесе и ще оправим работите – така учел Таско своите „клиенти”.
Ако пък белѐгът „не се отваря”, и за него намирал колай – давал наставления човекът и работата се оправяла.
Пари не искал. Кой колко даде – казвал вражалецът.
-Хвърли ей, тука нещо, на земята, та цярът да се хване.
И така – до дълбока старост. Помагал човекът на бедни, болни и закъсали. Де да беше днеска жив, можеше да намери решение за дереджето, в което се намираме.
Радко Стоянчов
Издвој новости на српском
