Кръгла маса под надслов „100 години от убийството на Тодор Александров“ се състоя в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил

Кръгла маса под надслов „100 години от убийството на Тодор Александров“ се състоя в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в Кюстендил – къщата на Баба Дона Ковачева – база на ВМОРО в Кюстендил. Тодор Александров, наричан „последният цар на планините“, е от последните деятели на освободителното движение на македонските българи след Илинденското поколение, който оставя трайна следа в българската национална история. На 31 август 2024 година се навършиха 100 години от убийството му.

Кръглата маса днес беше организирана от Института за исторически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН), Македонския научен институт и Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в Кюстендил.

В дискусията участваха д-р Слави Славов от ИИИ при БАН, който представи революционната дейност на Тодор Александров до Балканската война, д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, който представи темата за Тодор Александров, българската национална драма и второто възсъздаване на ВМОРО (1913-1915). Доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет говори за дейността на Тодор Александров по време на Първата световна война. Доц. Александър Гребенаров от ИИИ при БАН разказа за 100-те години от превратностите в националноосвободителното движение на македонските българи и покушението срещу Тодор Александров, а д-р Володя Милачков от ИИИ при БАН разказа за Вътрешната добруджанска революционна организация и ръководителят на ВМРО Тодор Александров.

Доц. д-р Ангел Джонев, който води и дискусията, говори за паметта за Тодор Александров.

„Това място тук е неразривно свързано с  освободителното движение на македонските българи в Кюстендил. Пресклубът на БТА се помещава в къщата на баба Дона Ковачева, където е била базата на ВМОРО в продължение на много години.  На това място са отсядали знакови лица, свързани с движението“, каза в началото на кръглата маса историкът доц. д-р Ангел Джонев.

По време на форума беше представена и изложба, посветена на паметта на Тодор Александров, дело на доц. Александър Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и Николета Войнова.

В дискусията бяха изтъкнати периодите, в които се разгръща дейността на Тодор Александров.  „Това, което го отличава от останалите ръководители на ВМОРО, впоследствие ВМРО, е че той е в ръководството на организацията през три периода – войните за национално обединение 1912 – 1918 година, периодът на самите войни и времето след Първата световна война, което го прави уникален сред революционните дейци. „Революцията е доста амортизационно занятие и най-често тези, които са на пика на своята революционна дейност после постепенно са в периферията на тази дейност, която са оглавявали“, коментира д-р Слави Славов.

Той говори за стратегията на вътрешната организация в този период –  предизвикване на колебаещата се България към освободителната война, започнала през 1912 година. „В навечерието на тази Втора балканска война, Тодор Александров застава на твърди обединистки позиции, той не признава никаква сръбска част от Македония,  или спорна зона“, разказа още д-р Славов.

За периода на Междусъюзническата война – важен за освободителното движение период говори д-р Георги Георгиев от ИИИ на БАН. „Освен, че е безкомпромисен към другите, към себе си, Тодор Александров е бил такъв и по отношение на идеята“, каза д-р Георгиев. Той припомни, че на три пъти Александров е успявал да „възсъздаде“ ВМОРО.  Д-р Георгиев говори и за проблемите, съпътствали организацията – организационни, финансови, структурни, геополитически, идеологически, в периода 1911-1912 година, когато голяма част от организационните структури изчезват, а членовете им са подложени на терор.

„След войните освен липсата на структури, няма и финансови средства. Българската държава отпуска малки суми за финансирането на организацията, а изходът е намерен във външния фактор. През септември 1914 година, с наближаването на Първата световна война, Австро-Унгария, Турция, Германия започват да отделят крупни суми за организацията. В периода на Първата световна война ВМОРО отново възвръща силата си на регионален фактор“, разказа още д-р Георгиев.

„Това е периодът, в който представителите на организацията имат най-силно изразено влияние върху българския военно-политически и обществен живот дотолкова, доколкото доверието, с което се ползват, включително и от монарха по това време, няма аналог в другите периоди на съществуването й“, каза доц. Живко Лефтеров. Той изтъкна, че организацията води курс, който съвпада с политиката на правителството на Васил Радославов и цар Фердинанд. В тези военни години Александър Протогеров и Тодор Александров имат по всяко време достъп до главната квартира и правителствените кръгове в София. „Това е специфичен период, в който организацията е важна за събитията, които се случват.  Александров има отговорности и по отношение управлението на областта Македония, като освен това прави опити и за стопанското развитие на областта“, каза още той.

Независимо, че организацията се  финансира от германската империя, през 1917 година Тодор Александров се противопоставя на предаването на концесия на Мини „Перник“ на германски фирми. „Независимо от средствата, които получава, организацията защитава българския национален интерес“, посочи още доц. Живко Лефтеров.

Д-р Володя Милачков от ИИИ при БАН и член на Македонския научен институт направи анализ на отношенията между Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и ръководителят на ВМРО Тодор Александров. Той изтъкна, че добруджанските организации най-често търсят опора и упование в организациите на македонските българи. ВДРО е създадена през 1923 година по подобие на ВМРО, каза той. Изтъкнато беше, че с намерението си да влязат в досег с Русия и ВМРО, и ВДРО се въвлича в сложни политически комбинации, надхвърлящи политическото въображение на организационните дейци и увеличаващи рисковете за освободителните движения, свързани с политически илюзии и тежки изпитания в развитието им.

Доц. д-р Александров Гребенаров се спря на третото възстановяване на организацията от Тодор Александров до момента, в който през 1920-1921 година с нея започват да се съобразяват всички балкански държави. Доц. Гребенаров посочи, че в продължение на 3-4 години Александров създава още няколко помощни организации – в Петрички окръг, Македонската младежка тайна революционна организация в Загреб. Той е в основата на Съюза на македонските политически организации зад океана и на Македонския научен институт.

Засегнати по време на форума бяха и теориите за причината за убийството му, сред които най-популярната е, че поръчката е от Москва и че по нареждане на Коминтерна е създаден заговор за убийството на Тодор Александров, в което участват редица личности от македонското движение, включително воеводи и преките му изпълнители.

Доц. Ангел Джонев разказа в презентацията си за местата на памет на Тодор Александров в България и извън границите й, като акцентира на паметника му в Кюстендил, който има до днес три издания. „Може да видим една зависимост – колкото по-топли са българо-югославските отношения, толкова този паметник става ненужен“, каза доц. д-р Джонев.

В дискусията днес се включи и бившият евродепутат Ангел Джамбазки. „Поздравявам и БТА, и секцията в Кюстендил, защото панелистите в кръглата маса са най-грамотните по темата в България“, каза Ангел Джамбазки.

„Действително Тодор Александров е великан на българската национална революция. Смъртта му вероятно е резултат от широк заговор, със сигурност вдъхновен и подкрепен от Кремъл и Москва, прекаран през БКП и на родна почва, където има вътрешно политически и тежки разделения и опасения  заради Майския манифест“, каза пред БТА Ангел Джамбазки. Той посочи, че убийството на Тодор Александров е огромна загуба за  българската национална история и българското национално движение. „За него се казва, че преди да владее оръжията, владее душите на хората“, допълни Ангел Джамбазки.

Според него паметта за Тодор Александров трябва да е форма на държавна грижа. „За съжаление държавата няма отношение към почитането на паметта на един велик българин“, посочи още Джамбазки.

След края на събитието участниците в него поднесоха венец на паметника на Тодор Александров в Кюстендил.

Източник: bta.bg