В рамките на отбелязването на 100-годишнината от погрома в Босилеградско, в помещенията на ГЛАС, където се намира и първия прес клуб на Българската телеграфна агенция извън България, бе организирана кръгла маса на тема: „Босилеградският погром 1917 г. – поглед в миналото, крачка в бъдещето“.
Във форума участваха генералния консул на България в Ниш Едвин Сугарев, председателя на ГЛАС Александър Димитров, председателя на КИЦ Босилеград Иван Николов, д-р Лозан Митев и д-р Валентин Янев – представители на Националното движение „Западни покрайнини“, д-р Ангел Джонев – от Регионалния исторически музей в Кюстендил, Йордан Колев от ДАБЧ, историци и общественици – Горан Благоев, Жаклин Толева, Ангел Пелтеков, Зденка Тодорова и др.
По време на форума, Едвин Сугарев, генералният консул в Ниш изтъкна липсата на вицепрезидента на България Илияна Йотова, която по-рано в Босилеград откри изложба, посветена на годишнината. „Посещението й на този форум беше провалено, поради факта, че кмета е отказал да участва в тази инициатива“, отбеляза Сугарев. Той изтъкна и липсата на кмета на Босилеград Владимир Захариев, който е и председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия.
Срам ме, че един кмет на опожарения град отказва да приеме, че загиналите жертви трябва да бъдат почетени. Измисля паметник на примириението, който да открият българския и сръбския премиер, само и само поклонът пред паметта пред реалните жертви да бъде отмемен. Срам ме е, че човек като него представя достойните българи на този край, каза Сугарев.
Той посочи, че преувеличаването и изкривяването на фактите, укриването на истината и негласната забрана да бъде почетена паметта на жертвите, не водят до помирение и допълни, че тази памет трябва да се знае, за да не се допуска тази история да се повтаря. Сугарев призова за преодоляване на старите вражди и посочи, че те се градят върху паметта на историята. Кръглата маса в пресклуба на БТА той определи като стъпка в тази посока.
Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград, каза, че „За да се случи историческото помирение няма нужда от абстрактни паметници с идеологически послания. Нека просто смирено да отдадем почит на жертвите на войните като първа стъпка към преосмисляне на историята, към помирение между българи и сърби, към развитието на добросъседските отношения между двете съседни държави и членството на Сърбия в ЕС“. Според него помирението е свързано с поемане на вина и отговорност, дълбоко преосмисляне на историята, осъзнаване на грешките от миналото, покаяние и прошка в името на бъдещето, мира и спокойствието. На форума беше изтъкнато още, че е недопустимо да се политизира паметта на жертвите.
Горан Благоев, историк и журналист изтъкна липсата на висши представители на Българската и Сръбската православна църква, които подобаваше да отслужат панихида за избитите българи от Босилеградско в църквата на Босилеград. Той изрази и безпокойство от тенденциозните опити на Вранска епархия да фалшифицира историята на района, като се опитва да представя босилеградските българи за българизирани сърби.
На срещата бяха поставени въпроси, свързани с икономическото развитие на босилеградския край и необходимата подкрепа за това от българска страна, както и преосмиляне на поведението на българските политици спрямо българите извън пределите на България.
Участниците в кръглата маса накрая заминаха в Долна Любата, където бе отслужена панахида на гроба на учителя Стою Яначков Попов, в памет на всички жертви от погрома в Босилеградско 1917 г. в Долна Любата. Панахидата отслужи босилеградския свещеник отец Зоран Стоянов, придружаван от български свещеник, който присъства на събитието.
На панахидата в Долна Любата се присъедини и директоран БТА Максим Минчев.
ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
