Костандина Бело, Албания: Топлата мисъл за България прави и стотиците хиляди километри несъществени, защото родината е в сърцето на всеки българин

Де е България?

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с Костандина Бело, на 20 години. Родителите й са българи от Албания, а тя е родена в Благоеврад. Живели са както в България, така и в Албания. В момента е трета година студентка по Право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В следващите редове ще разберем как е преминало детството й между двете родини, повече за българската общност в Албания и мечта ли е България за тях, както и отговора на въпроса „Де е България?“ според Костандина.

– Нека започнем нашия разговор от твоето детство. Какво си спомняш, кои са били най-хубавите моменти?

Костандина: Аз съм израснала с любов към България, не само защото съм имала възможност да се родя и да живея в страната, но и когато сме били далеч, хубавите думи и любовта към родината никога не са стихвали. Най-хубавите и ценни мигове от моето детство обаче са били тези, прекарани в село Връбник при баба и дядо. Това е българско село, което географски е най-югоизточната точка на Албания. Там се говори на български диалект, който ние наричаме „по наши“. Това беше първият език така да се каже, който научих, „нашенския“ български език. Както във всяко село, животът е труден, но пък същевременно сладък. Празниците на село бяха повод всички да се събират и да се радват. От малка баба ме учеше на всички традиции, аз още ги помня и мога да кажа, че имат много общи черти с тези в България. Започвайки от песните, носиите които са носели преди, обичаите за Коледа, Великден и други.

– Каза, че общността се събира за честване на празници. Кои са те?

Костандина: Българите в Албания умеят да се веселят по български. Те честват всички традиционни празници, като например Гергьовден, Баба Марта, които се отбелязват както от българите християни, така и от мюсюлманите. Освен тези, всеки регион си има и свои собствени характерни празници.

– От всичко казано дотук разбираме, че българската общност в Албания много се подкрепя, знаем, че има и много истински българи с възрожденски идеали. Разкажи ни малко повече за тях.

Костандина: Българите в Албания са старо автохтонно население, което живее там от векове наред. Те могат да се срещнат навсякъде из Албания, но концентрирано живеят в българските села в регионите на Гора, Голо Бърдо и Преспа. Въпреки, че те живеят извън пределите на днешна България, чистата любов към всичко българско се е запазило в тях и до днес. Те ревностно пазят българския език, традиции и обичаи, и ги предават от поколение на поколение. Всичко което правят за българщината ми напомня на възрожденския дух на великите български възрожденци. Днес в демократична Албания, българите по тяхна инициатива и желание започнаха да откриват и неделни училища, където пращат техните деца да се учат да пишат и четат на книжовен български език. В днешното забързано модерно време това си е истинско възрожденско дело.

– Мечта ли е България за българите в Албания?

Костандина: Аз имах късмета да се родя на българска земя, както и да изживея част от живота си в някои прекрасни български градове, за разлика от други мои връстници, които винаги са си мечтали и са жадували силно да се докоснат до България, но не са имали тази възможност за жалост. Моят живот, както споменах по-горе, е преминал в постоянно пътуване между двете страни, но в един период трябваше дългосрочно да се откъснем от България и дълги години прекарах със семейството ми в Албания. Дойде денят да започна висшето си образование и реших, че България ще бъде мястото, в което ще следвам и ще се развивам. Много бях развълнувана, когато се върнах отново. Обичам обстановката в която сега се намирам и всеки път когато стъпвам в България ми става мило на душата. Независимо колко пъти се налага да пътувам, чувството, когато се връщам, е все същото – приятно чувство на уют и на дом.

Българите в Албания са израснали с обич към България, те от малки имат мечти и се надяват да се докоснат до българската земя. За тях България е символ на развитие, на надежда, на по-хубав живот. Те пазят пламъчето вътре в себе си, което гори за тази земя, да учат, да се развиват и да живеят в България.

– Чувстват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Костандина: Това, че векове наред българите в Албания живеят откъснати от майка България, не ги прави по-малко българи, напротив. Те милеят за всичко българско, гордеят се с това, че са българи в Албания и се стремят към постигането на повече права като българско малцинство.

– Чувстват ли се обидени или забравени от държавата България?

Костандина: Не бих казала, че се чувстваме забравени или обидени, защото любовта към родината е по-голяма от някои неволни политически грешки, допуснати през годините. България винаги е помагала на нас – българите от Албания. Много от нас са имали възможност да се обучават във висши училища в България и след това да се реализират успешно в живота и това според мен е най-голямата помощ и ние сме много благодарни.

– Знаеш ли от какво има нужда българската общност в Албания?

Костандина: Нуждите на българската общност са много, няма да крия. Като се започне от образование и се продължи с инфраструктура в регионите, където те живеят. Най-вече те се нуждаят на подкрепа от майка България. Аз много се надявам България да продължи да предоставя възможности на младите за обучение и да продължи да „закриля“ и подкрепя своите български чеда, независимо къде са те.

– Участвала ли си в семинари на Фондация Българска Памет?

Костандина: Аз може би вече съм станала едно от най-разпознаваемите лица на семинарите на Фондация Българска Памет, тъй като години наред продължавам да участвам. Още от първия път се влюбих в тези семинари, в идеята, цялостната организация. За мен, както и за много млади българи в диаспората, това са едни много ценни мигове. Възможността да посетиш България, да присъстваш на много поучителни и вдъхновяващи лекции, да се запознаеш с успели хора от близо, да вземеш по малко от техния опит и най-важното – да се запознаеш с всички тези млади българи, с които да създадеш прекрасни приятелства и спомени. Тези запознанства, тези мигове са най-ценни за мен.

Сред най-важните запознанства също бих отбелязала това с д-р Врабевски. С него се познаваме още от 2017 година. От тогава съм впечатлена от това, което прави за България и специално за нас, българите от диаспората. Той е бил и подкрепа за мен и в личен план, за което съм му безкрайно благодарна. Неговата помощ, внимание и отдаденост са много важни за мен, и ме мотивират да работя още по-усърдно и да гледам смело в бъдещето.

– Какво би казала на младежите, които идват в България за семинарите на Фондацията?

Костандина: Бих им казала да се насладят до край на тази прекрасна възможност и да продължават да взимат участие в тези семинари, защото наистина са много ценни.

– Стигаме до въпроса „Де е България?“ за теб?

Костандина: България според мен е навсякъде, където има българи, независимо в кой край на света да се намират те. България живее в тях, в техните мисли, в техните мечти. Топлата мисъл за родината прави и стотиците хиляди километри несъществени, защото тя живее в нас самите, в сърцето на всеки българин.

– Коя е твоята родина?

Костандина: Моята родина е България. Родена съм, живея и мисля да продължа да се развивам тук. Израснала съм с това чувство и ще продължа да го пазя.

– А каква е твоята националност?

Костандина: Българка, защото съм се родила като такава и се чувствам горда да нося това славно име. Винаги е било и винаги ще продължи да бъде. Според мен няма нищо срамно в днешно време с високо вдигната глава и гордо да кажеш че си българин. Има толкова много причини, за които да се радваме и със силен глас да казваме, че сме българи. Както казва Иван Вазов : „Българин да се наричам, първа радост е за мене“!

– Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш от тук нататък?

Костандина: Още ми е рано да посоча нещо конкретно, обичам да експериментирам в различни сфери на развитието, но едно е сигурно, че винаги ще продължа да допринасям за запазването на връзките между Албания и България.

Източник: bgmf.eu