Комисар на Съвета на Европа: «Езиковата политика трябва да защитава правата на малцинствата»

„Езиковата политика трябва да защитава правата на малцинствата, да гарантира многообразието и да спомага за намаляване на напрежението“, това заяви комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Дуня Миятович. Според уебсайта на Съвета на Европа тя изрази съжаление, че в много европейски страни езиците „все още понякога се използват, за да настроят хората един срещу друг“. Представителят на СЕ припомни, че Консултативният комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства постоянно подчертава по отношение на редица държави, включително Естония, Украйна, Грузия, Латвия, Молдова, Русия,  че „политиката в областта на използването на езици трябва да бъде насочена към хармонизиране на нуждите на неговите носители,  държавата и обществото като цяло, а не да се  задълбочава  разликата, основана на езиковите различия. „

Според Миятович „наистина сплотено и интегрирано общество може да бъде изградено единствено чрез многообразие, включително езиково и гарантиращо пълно уважение и защита на малцинствените култури и езици“.

„Законодателството за използването на езици трябва да отговаря на реалните потребности на обществото, като например повишаване на нивото на официалните езикови умения на студентите, улесняване на отношенията с администрацията за лица от национални малцинства, подобряване на достъпа им до пазара на труда или гарантиране  хората да говорят държавния език.  Малцинствата могат да запазят езика и културата си и да бъдат пълноправни членове на обществото “, заяви комисарят.

Тя счита за изключително важно представителите на гражданското общество и в частност на националните малцинства да участват в реформата на езиковото законодателство и политика, така че техните нужди да бъдат „разбрани и взети под внимание“.

„Изключването им от дискусии или провеждането на символични консултации доведоха до социални вълнения и по-нататъшно изключване на малцинствата в различни страни. Следователно, преди да  се предприемат нови мерки за регулиране на използването на езици, властите трябва внимателно да оценят възможното непропорционално въздействие на такива мерки, особено върху лицата, принадлежащи към националните малцинства. Строгите езикови изисквания могат да бъдат непропорционална пречка за тях в редица области, като заетост, политическо участие и достъп до здравеопазване и образование. Важно е държавите да гарантират наличието на ефективна антидискриминационна правна рамка, която изрично забранява дискриминацията въз основа на етнически или национален произход, както и езиков. Също така правната рамка  предвижда  ефективни средства за защита на лица, които претендират за такава дискриминация“, – подчерта Миятович.