На пръв поглед въпросът е провокативен. Освен това няма точен отговор. Само категорично мога да кажа, че са много повече от регистрираните 1417 души при последното официално преброяване през 2002 г. и това твърдение лесно може да се докаже.
Съдбата ме свърза с Богослав Янев от Босилеград, който се бе преселил в РС Македония (в Куманово) и се бе заел да изследва миграцията на босилеградчани на юг. В случая е важен фактът, че Босилеград е част от Западните покрайнини и в Титова Югославия населението му е признавано за българско. Б. Янев лично ми е казвал, че към 2005 г. в РС Македония живееха към 20 хил. души от Босилеградския край, т.е. 20 хил. души, родени в Титова Югославия официално като българи.
За тези мигрирали свои съграждани той написа книга, но в нея тази бройка не е спомената по разбираеми причини. Ето все пак малко цитати от нея: „Во Р Македония живеат голем брой босилегратчани. Ни има од сите струки и професии, во сите градови и по-големи села… Читателот кье забележи дека во книгава не се застапени сите босилегратчани кои живеат во Македония и кои би требало да бидат застапени. Тие не се застапени, бидейки изявия дека за нив не треба да се пишува, а причината за тоа си я знаат самите тие…“
Искам да споделя и един личен спомен, тъй като половин година бях почти пряк участник в събитията. През 2009 г. активисти на босилеградските българи в Скопско, които гравитираха около ВМРО-ДПМНЕ, започнаха да водят разговори с тогавашния председател на партията и премиер Никола Груевски, като искаха от него той да им гарантира определени политически позиции, а в замяна предлагаха подкрепата на босилеградската общност в столицата и района, която сами изчисляваха на 7 хил. души. Естествено, Груевски отхвърли подадената ръка, но свидетели има достатъчно, вероятно и запазена кореспонденция.
И така, „голем брой босилегратчани“ не се покрива с 1417 души. Дори ако се използва текущата демографска статистика по показателя „родени извън държавата“, много лесно може да се извлече броя на родените в Босилеградския край и техните потомци 1-во и 2-ро поколение. Когато това нещо един ден бъде направено, ще се види, че това население наистина е към 20 хил. души.
Тогава остава големият въпрос защото тези родени в Босилеградско и преселили се в РС Македония и техните потомци, които са 20 хил. души, не са записани като българи, въпреки че безспорно са родени като такива? И при тях ли е действал „обективният фактор“, зад което всъщност се крие системната дебългаризация?
Ето още една слабост в българската държавна политика през изминалите 30 години, която не успя да анализира този факт и да извлече съответните последици от неизбежните изводи, а именно че:
Лицата с българско самосъзнание категорично не са колкото официално обявените 1417 души, следователно са налични пречки за неговата свободна изява!
Издвој новости на српском
Паметта за миналото е наблюдателната кула от която се вижда добре бъдещето! Колкото по-къса е тя, толкова по-малък и ясен е хоризонта за напред. Историята не е стока с която може да се търгува – тя е това, което е, а не онова което някому се иска.