Молдова е православна държава, в която са запазени много народни традиции, които демонстрират нейното най-богато етническо разнообразие, отразяващо уникалното историческо и културно наследство.
Една от основните традиции на молдовците през зимните празници – коледни песни, ходене с звезда, плугушор, маскарадни игри и много други. А при бесарабските българи много популярно са коледните групи с козата.
Отличителна черта на зимните празници в Молдова е честване както на католическата, така и на православната Коледа. Новата година се празнува тук два пъти – на 31 декември и 13 януари (така наречената стара Нова година).
В нашите градове и села Коледа се празнува по стария стил, но през последните 20 години, заедно с разпространението на влиянието на западните традиции, молдовците започнаха да празнуват този ден и по нов стил, ръководени от принципа „има няколко добри празници“.
Една от основните традиции на Коледа е коледуване. Обикновено коледуват само момчета и деца в Молдова, които обикалят къщите с коледни песни и със звезда, обявявайки раждането на Спасителя. Също така е стар обичай да ходи свещеникът на селото с икона Рождество Христово и да благославя домове и стопани. Зимните коледни песни са ритуални песни, посветени на Коледа и Нова година – те са от древни времена. Коледарите носят звезда, в центъра на която е поставена икона с лицето на бебето Исус и изпълняват песни за появата на звезда в небето, която съобщава за раждането на Исус. Повечето коледни песни започват с думите: „Звездата се издига високо“.
Забележителни са обичаите, свързани с готвене и печене на кравая за коледарите. Домакинята трябва да спазва определени правила. Според традицията тя прави специален кравай, който се нарича „Крэчунел“ (или „Коледа“) под формата на непълна осмица. Този кравай се пази близо до иконата до пролетта, а след това се дава на добитъка, така че животните да са здрави.
Преди Коледа се отбелязва Игнажден (на 2 яниуари), когато се коли прасе за коледна трапеза. В древните култури прасето се е считало за свещено животно, което през пролетта било жертвено за боговете, когато започва годината и селскостопанският цикъл. Ритуалното клане на прасета в навечерието на зимните празници придобива смисъл на жертва на Слънцето, което според убежденията умира и се ражда отново през зимното слънцестоене.
Бесарабските българи честват Коледа на 7 януари. Празниците на нашите сънародници в Молдова и Украйна са запазили автентичния си вид отпреди два века. Зимните обреди са най-любими и тачени, а сред тях първенството се пада на Коледа. Момчета и мъжете се обличат в красиви костюми, приготвени специално за празника и тръгват на дружини по махалите. Българите в Бесарабия славят Бога, възпяват богатството на стопанина, сръчността на стопанката, добрия юнак и заспалото детенце.
На 14 януари нашенци празнуват Васильовден, наречен още Сурваки. До обяд малките сурвакарчета ходят от къща на къща да сурвакат съседи и роднини. След този най-радостен за децата празник се нареждат Йордановден (19 януари) и Ивановден (20 януари), когато се правят водосвети – ритуални пречиствания, с които се преминава от старата в новата година.
В гр. Тараклия – културен център на българите в Молдова повече от 35 години работи Театър на бесарабските българи “Смешен петък”, основан и ръководен от Иван Боримечков, който стави за цел да възражда и съхранява народните традиции и обичаи. По случай на Васильовден актьорите изиграха типично българска традиция коледарите с козата. Групата се състои от десетина човека, преоблечени в съотвентната роля: козата, нейният стопанин, дъщерята на стопанина, младата и старата циганки, докторът и маските. Сценката представи момента на раждането на младото козленце, като символ на богата новата година.
Иван Боримечков поздрави с думите: «Тази сутрин тръгнах да сурвакам. Не тъжа, че времето ми мина. Ще има веселба в Буджака. Сурва, Сурва, весела година!.. И да вдигнат старците курави чашите, препълнени с вино. Да е мир и щастие, на здраве! Сурва, Сурва, весела година!»
В ролята на кукера най-младия актьор Михаил Попов каза: “Козата е символ на плодородието и на щастието. Отдавна има вярванията, че където влезе козата, там ще бъде благополучието. А кукерите е езическият символ, който гони дявола и злите духове от къщата”.
На същия ден 14 януари много е обичана традиция при бесарабските българи – новогодишната баница с късмети. Тя става в семейството на маса с участие на всичките му членове. Най-разпространеният обичай, свързан с нея, е поставянето на дрянови пъпки, които се наричат за здраве, за късмет, за благополучие, успехи и плодородие. Баницата се завъртява и се разрязва на толкова парчета, колкото е и броят на хората на трапезата. Във всяко парче баница трябва да има различен късмет. Легендата разказва, че късметът, който е в парчето, което сме избрали, ще бъде нашият късмет през новата година.
ЕШ ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
