Когато двама се карат, третият печели, нали?

Дотам стигнахме , че Сръбската академия на науките да бъде посредник в езиковия спор между София и Скопие и фактически Сърбия – посредник между България и Македония, смешно и тъжно е нали?

Николай Кръстев, външнополитически анализатор

Едно събитие с минорен характер е на път да предизвика силно напрежение в триъгълника София-Скопие- Белград. Става дума за издадения от БАН сборник „За официалния език на Република Северна Македония“. В него Българската Академия на Науките нашироко обяснява за езика на събратята ни от Македония, който дори определи като „северномакедонски“, което обижда още повече съседите ни и дезориентира местните българи, които живеят в нея. Президентът Румен Радев прие част от ръководството на БАН и неговите съставители , с което постави силен политически привкус в отношенията между София и Скопие. Появата на сборника стана очаквано повод за остра реакция в академичните кръгове в Скопие. Новото обаче е , че по молба на сърбите живеещи в Северна Македония, Сръбската академия на науките и културата САНУ искат защита от Белград. Сръбското дружество от Скопие „Спона“, се обръща към комисията по стандартизация на сръбския език в Сръбската академия на науката и изкуството с апел да помогне в защитата на сръбския език и сръбската идентичност в тези райони.
И така докато ние спорим за нещо, което в този момент нямат особено значение, виждаме как Белград се възползва влизайки остро и твърдо в спора между България и Македония. Нещо повече , Белград умело инструментализира спора между София и Скопие и го поставя в удобен за тях контекст, като събитията в Черна Гора и Босна и Херцеговина от лингвистична гледна точка. Сръбското издание „Вечерне новости“ публикува обширен материал в който се позовава на двама учени – лингвисти, че България проявява претенции и си присвоява част от сръбското езиково пространство.
„Последният ход на Българската академия на науките /БАН/ припомня старата сръбска народна пословица, че вълкът козината си мени, но нрава си – никога. Това не се случва за първи път и българите не са единствените, които имат претенции към сръбския език“.
Така белградските лингвисти коментират изданието на БАН, в което се говори за българския корен на говорите от Дунав до Гевгели и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид, което представлявало пряка претенция към сръбското езиково пространство. Д-р Слободан Реметич, който се занимава с изучаване на диалектите, пояснява пред белградското издание, че голямата част от сръбската територия, която българите пословично си присвояват, принадлежи към Призренско-Тимошката диалектна област.
Според него българските претенции са неоснователни, тъй като районът на планината Копаоник съхранявал езикови ценности, които са съвсем чужди на българския език. Освен това в мрежата на Сръбския диалектоложки атлас са включени 7 села от Северна Македония, в които се говори сръбски език и хората имат сръбска национална принадлежност, твърди сръбският учен.
Дори Реметич предупреждава казвайки следното: „българите правят това отдавна и след известен застой отново се развихриха. Те пословично си присвояват цялата Призренско-Тимошка, тоест сръбската едноакцентна диалектна област, преминавайки понякога и през Морава“. Белградският учен припомня как през 2001 г. Институтът по български език на БАН с финансовата подкрепа на фондацията „Сорос“ публикува Български диалектоложки атлас, в който не са включени говорите от Призренско-Южноморавския диалект от района на Косово. Враня – да, Призрен – не, а става дума за един и същи говорен тип“.

Така стигаме до това, за което говорих в предишния анализ, че докато двама се карат , трети печели и то доста добре…

Дотам стигнахме, че сега САНУ да бъде посредник в езиковия спор между София и Скопие и фактически Сърбия да бъде посредник между България и съседна Македония, смешно и тъжно, нали? Преди близо 5 години тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич предложи Белград да бъде посредник и домакин на разговорите между бившите гръцки и македонски премиери Алексис Ципрас и Никола Груевски. Защо българската дипломация не предложи своето посредничество и добри услуги не само през 2015, но и след 1999 година, когато тогавашните премиери на България и Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха декларацията за добросъседство между страните? Ето за това става дума, когато Сърбия има стратегия да бъде фактор в определени процеси, а България се задоволява с ролята си да е техен свидетел. Иначе е добре да припомня, че САНУ /Сръбската академия за наука и изкуство/, още през 1986 година излезе с известния меморандум за Косово, който доведе до ускоряването на процесите на дезинтеграция на титова Югославия и нейното кърваво разпадане през 1992 година.Същият този документ на белградските академици окрили групата на Слободан Милошевич, да вземе властта в сръбската част на Съюза на югославските комунисти и да свали от власт либералния и лидер Иван Стамболич, а през 2000 година и да доведе до неговото физическо елиминиране. Меморандумът на САНУ по отношение на Косово и идването на Милошевич на власт в Белград доведоха до разпадането на бивша Югославия и пускането от бутилката на духа на национализма на Балканите и смъртта на много невинни хора. Припомням всичко това, за да подчертая ролята на учените и на академиите на науките в страните в региона, чиито действия могат да бъдат неправомерно използвани за не много ясни цели от външни фактори.

На кого бе необходимо издаването на този сборник на БАН у нас? Какви цели постигна той за българската външна политика както в региона така и в Европа? Стана ли по-ясна българската позиция пред нашите партньори в ЕС и САЩ , а и в Москва? Едва ли?Защото реакцията на САНУ на сборника на БАН влезе много добре в сръбската политика на Балканите. Това срещу което България се бори в Македония даде аргументи в конфликта между Сърбия и Черна Гора. И така изпаднахме в парадоксалната ситуация европейска България, да влиза във външни на ЕС игри, с което да дава аргументи за нестабилност на Балканите и европейската перспектива да изглежда все по трудна. Чрез действията на БАН, сръбската САНУ повдига въпроса за черногорския и босненския език, като ги определя за изкуствени, а пропуска факта, че например в САЩ и Австралия говорят на английски, без да го определят като американски и австралийски език. Или в случая с Австрия и Швейцария, където се говори немски, макар и не изцяло в Швейцария, а в определени кантони. Там никой не казва, че говори австрийски или швейцарски език, нали?Но това не пречи на САЩ, Великобритания и Австралия от една страна и Австрия и Германия да са партньори и да имат общи икономически и политическиинтереси? Какво пречи България да приеме съществуването на македонския език и да обезсили по този начин аргументите на Сърбия-единственият им останал елемент в това противоборство между София и Скопие. Ако това стане може да се стигне до тезата един език с две норми и да се излезе от поредния застои в българо-македонските отношения? По този начин България ще обърка играта и на Русия, която много е „инвестирала“ в този спор, чиято цел е да има проблеми между София и Скопие в дългосрочен план, още от времето на Балканската война, но и преди това когато е подклаждала напрежение между балканските християнски народи. Тази двойнственост на руската политика към българи и македонци показва, че въпросът е повечеинструмент за влияние, отколкото научен. Недоумение буди и фактът, защо никой от учените ни в БАН не коментираха позицията на руското посолство в Скопие и руската политика към въпроса за македонския език, която към София е в посока на поддържане на спора, а в Скопие за подкрепа му.Нали учените от БАН защитават българските интереси, защо нямаше тяхна реакция? Защо в сборника, като допълнителна глава не беше дипломатично, но ясно и точно обяснен, външнополитическият контекст на руската политика към Балканите по темата, като пречка за реализацията на европейския проект в него? Също така нямаше реакция на БАН и по въпроса за изложбата в руския културен център за св. братя Кирил и Методий и българския принос за запазването на азбуката и изпращането през 14 в. на свещените книги на български език на Григории Цамблак, или за киевския митрополит Киприан, които е бил българин. България трябва да гледа днешния ден и да действа спрямо процесите на Балканите, които сега се разиграват в него. Защото с това си поведение тя признава, че гледа само до Кюстендил, но не и отвъд него като сериозен играч на Балканите, както това правят Сърбия, Албания, Гърция и Румъния, които не се притесняват да оформят свой етнокултурни и икономически пространства, в които страната ни има свое историческо присъствие.. Целта на България е да бъде партньор със съседна Македония и да подкрепя европейската и переспектива, както и проевропейските актьори на местната политическа сцена, а не да подкрепя проруската партия ВМРО-ДПМНЕ и да отваря спорове . Сигнал, че това е правилната политика бе и интервюто на ултранационалиста Тодор Петров по гръцката национална телевизия, с което Атина се опитва да засилва отново връзката север-юг и вади отново националистическата карта, която е в синхрон с политиката на Белград и Москва. За това цел на София трябва да бъде започване с бързи темпове на изграждането на Коридор 8 и ако е възможно към него да бъде присъединен гръцкия коридор „Егнатия Одос“, за да има в крайна сметка европейски синхрон в действията на София и Атина, които са членове на ЕС и имат общи интереси за изграждането на стабилност и предвидимост в южните Балкани-в Македония, Косово и Албания. Защото освен икономика и инвестиции, тези два коридора биха свързали не само Черно с Адриатическо и Егейско море, но биха засилили и културните връзкипо между ни.За да опознаем Дуръс, Охрид, Солун и през България да се опознаят Пловдив, Бургас и Варна. Каква по добра икономическа и културна стратегия да има България за тази част на Балканите, осъществена с нашите партньори в Атина, Скопие и Тирана. И такава стратегия би обезсилила стремежите на някой велики и регионални сили и техните подизпълнители, които се издържат чрез скандали и напрежение в региона. Време е да разберем, кои са българските национални цели и каква да бъде стратегията, с която да ги постигнем. Време е за промяна.

Източник: kvadrat5.bg