Кирил Вълчев: Мястото на журналистите е там, където са събитията, дори под смъртната заплаха на бушуваща война

Мястото на журналистите е там, където са събитията, дори под смъртната заплаха на бушуваща война. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който откри Деветнадесетата среща на българските медии в Одеса, Украйна. Домакин на откриването е Националният пресклуб на БТА в Одеса.

„Откриваме Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса на тема “Медии и общност” на 19 юни – деня, в който Българската православна църква почита паметта на свети Паисий Хилендарски с три послания:

Първо, това е знак, че българите по света продължаваме да бъдем устойчива общност, в която сме съпричастни един с друг в трудни моменти като тези за българите в Украйна в това време на война.

Провеждането на срещата на фона на въздушните тревоги в Одеса, Болград, Измаил и село Камчик (сега наречено Заря) е израз на подкрепа от българските медии в целия свят, включително в България, за 150 000 българи, които според официалното преброяване живеят в Одеска област (а в самата Одеса около 50 000 – 60 000 българи) и още хиляди българи в други области на Украйна. Защото по завета на Паисий те, без да се срамуват, знаят своя род и език, които ни свързват в общност. А щом сме общност, това означава, че сирената за въздушна тревога вчера привечер в Камчик, която чухме на тръгване на фона на мелодията на българското хоро, с която ни изпратиха, трябва да ни свързва не по-малко от мелодията на “Я кажи ми, облаче ле бяло”, която чухме от гайдата, когато пристигнахме в селото“, отбеляза Кирил Вълчев пред участниците в срещата.

Вълчев припомни, че техните предци са започнали да се преселват тук преди точно 250 години в търсене на мир, прогонени от войните в българските земи, а днешната война в Украйна дава възможност на българите в мирна България да помагат на наследниците.

„Затова важна част от разговора по време на срещата е за присъствието в медиите на българските университети и сътрудничеството им с местните училища, в който ще се включат и ректори от България, а сред нас е проф. Георги Вълчев – ректорът на най-големия и най-стария Софийския университет “Свети Климент Охридски”, чийто пръв ректор е бесарабският българин акад. Александър Теодоров-Балан. Университетите в България в партньорство с университетите в Одеса и Измаил могат да помогнат в обучението на повече от българите тук за времето на мир в Украйна. Това означава да имаме мисъл за утре понеже никоя формула за мир няма шанс за успех без образовани хора, които да я осъществят.

Знанието за историята на българите в Бесарабия ни помага – както пише Паисий – да узнаем “добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, … превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят”, посочи още той.

„А в Камчик (селото, което Сталин нарекъл Заря и е време истинското име на селото да се възстанови) това е история за около 300 души от 46 семейства, които почти два века след преселението си са вече над 5 500 в 1 725 двора – пример, че българите могат да се преборят с демографската присъда да бъдат изчезващ народ. Присъда, която личи от официалните преброявания на населението в България – преди първата ни среща през 2005 г. то е било почти 8 милиона души, а преди тази деветнадесета наша среща е 6.5 милиона души. Българите в Бесарабия като тези в Камчик могат да ни бъдат за пример как не само се съхранява, а и умножава българският род.

Но тази среща е знак и за състрадание не само към българите в Украйна, а и към всеки човек, който преживява войната тук, защото ние принадлежим не само към общността на своя български народ, но и към човешкия род. И сирените за въздушна тревога, които прозвучаха малко след като пристигнахме снощи в Одеса, за журналистите не трябва да бъдат повод за страх, а за професионално предаване на страшните новини от войната“, отбеляза генералният директор на БТА.

По думите му второто послание на срещата, освен че българите продължаваме да пазим своята общност, е това, че мястото на журналистите е там, където са събитията, дори под смъртната заплаха на бушуваща война.

„Затова особено значение за срещата ни (която заради войната се провежда присъствено и онлайн с участието на 23 журналисти от 18 българоезични медии по света и представители на 13 медии от България общо от 14 държави) има присъствието тук на място в Националния пресклуб на БТА в Одеса на 7 журналисти от 5 български медии от САЩ, Кипър и Украйна и още 16 журналисти от 6 медии в България – трите национални телевизии БНТ, БТВ и Нова, БНР, радио Фокус и БТА, разбира се. Поздравления заслужава и смелостта на нашите гости председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова, самата тя журналист, генералният директор на БНР Милен Митев и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова и членовете на техническите екипи, която прави броят на пристигналите от България за срещата около 40 души“, каза още Вълчев.

„Това е и пример за разбирането, че никога изкуственият интелект няма да може да замени естествения интелект на репортера – кореспондент на мястото на събитието. Ако пак перефразираме Паисий, няма как, като си седиш у дома си, да узнаеш – без много трудно и опасно пътуване, за тоя свят и ставащите сега събития в него и “да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите“, цитира той.

Вълчев благодари за готовността за участие онлайн и на още около 40 журналисти и гости, които разбират ролята на българоезичните медии по света за съхраняването на българската общност. Разбиране, което се надяваме, че ще имат и народните представители в откриващото се в този момент в София 50-о Народно събрание, което трябва да намери начини и средства българската държава системно да подпомага българските медии по света, смята той.

„Един от тези начини е БТА, която полага усилия да осигурява повече видимост на българите по света, информация за тях в България, както и те да знаят повече за България.

Конкретно тук в Одеса – за да осигури повече информация за българите и възможности за общуване на България с тях, особено през дните на войната – през пролетта на 2023 г. БТА откри национален пресклуб в центъра на Одеса с постоянен кореспондент – Светлана Драгнева, чиито материали могат да се използват свободно от всички български медии с позоваване на БТА.

Това е вторият национален пресклуб на БТА с кореспондентско бюро в Бесарабия след този в Тараклия, Молдова, чийто постоянен дом беше открит през 2022 г. в присъствието на българския президент. А тази среща в Одеса е продължение на срещата, организирана през 2017 г. в другата държава с голяма общност от бесарабски българи – Молдова“, припомни още Кирил Вълчев.

„Под бомбардировките националната информационна агенция на България организира за бесарабските българи в Украйна редица събития – отбелязвания на националния празник 3 март и на Деня на бесарабските българи 29 октомври; представяния на книги за войната в Украйна на българските писатели Теодора Димова и Йордан Ефтимов; откриване на изложба в еврейския културен дом “Унион” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за 80-годишнината от спасяването на българските евреи; срещи с български общности в селища в Одеска област.

През февруари 2023 г. – година след началото на войната – БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК, посветен на българите в Украйна, който представи в Одеса и Болград.

По инициатива на БТА през март 2024 г. в Юридическия факултет на Одеския университет беше открита паметна плоча на публициста и журналист Алеко Константинов, който е учил там през периода 1881 г. – 1885 г.

Тази плоча за Алеко напомня за третото послание от тази Деветнадесета световна среща на българските медии – приемствеността.

За да имаш 19 срещи трябва да си имал първа и после още до 18-та. Това означава положени системни усилия и продължаване на направеното от предишните, сред които е създателят на срещите дългогодишният генерален директор на БТА Максим Минчев.

В този смисъл срещите ни са добър пример за политическите водачи на България, за която е добре да не започва всичко отначало с всеки нов водач – също ценно напомняне в първия ден на новото Народно събрание в София. Добър пример, защото именно с постоянство българските медии по целия свят продължават да събират, съхраняват и разпространяват знанието за род и език и самосъзнанието на българите.

Именно като знак за пазене на паметта за натрупването в миналото, което ни дава бъдеше през дните на срещата ни, ще отдадем почит към “българските” места – паметните знаци за Светите братя Кирил и Методий, първите преселници, Христо Ботев, Васил Априлов, Георги Раковски, Иван Вазов, Алеко Константинов, опълченците на Шипка, които обединяват всички българи, където и да са по света. А на път за Одеса вчера в Браила поставихме началото на отбелязването на 155-та годишнина от основаването в града на най-старата институция на съвременна България – Българска академия на науките, основана под името Българско книжовно дружество през 1869 г., тоест още преди Освобождението“, припомни също той.

„Логото на срещата – силуетът на Болградската гимназия, където ще се състои един от разговорите – пък ни напомня, че отвсякъде всеки може да допринася за България, както са го правили знаменитите възпитаници на това училище като Александър Малинов – премиерът, обявил Независимостта през 1908 г., още един български премиер – Димитър Греков, вече споменатият първи ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров – Балан, революционерът Ангел Кънчев, генералите Данаил Николаев и Иван Колев и много други.

А участието на представители на местните българи, сред които изявени личности с уважавани позиции в обществения живот на Украйна, е доказателство за българския принос за развитието на местата, където живеят.

За запазването на приемствеността в нашите срещи при организирането на деветнадесетата голяма роля има подкрепата на българското генерално консулство в Одеса и лично на генералния консул Светослав Иванов и посолството в Киев, начело с временно управляващият Герман Ванчев, на местните държавни и общински власти в Одеска област, на българските общности в Одеска област, на спомосъществуватели от бизнеса в България, чиято помощ е достатъчна за основните разходи. Но най-вече подкрепата на българските медии навсякъде по света, които участват на място или в електронна среда.

В заключение, на деня на Свети Паисий Хилендарски, когато започва Деветнадесетата световна среща на българските медии, трябва да си напомним онова, за което правим тези срещи – а то е написано от него накрая на „История славянобългарска“ през 1762 г.: “в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ”, отбеляза още генералният директор на БТА Кирил Вълчев в словото си.

БТА организира Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса, Болград и Измаил (Украйна) от 18 до 21 юни 2024 г. със съдействието на „Аурубис България“, А1, „Главболгарстрой Холдинг“ АД,  Евроинс Иншурънс Груп, Пощенска банка, СОФ Кънект – операторът на летище София, Национален дарителски фонд „13 века България“.