Тези дни в Сърбия доста се говори за изработката на проектозакона за еднополовите общности. Общественото мнение относно приемането на закона за пореден път раздели обществото. Исказването на авторитети и публични личности относно закона кой е за и кой против приемането му като че ли е от по-голямо значение от самия закон. Oтново се показа какво е малцинственото преживяване на потисничество в маргинализирана общност.
И макар, че се подчертава, че закона за еднополовите общности е първата крачка в реализацията на правата на ЛГБТ обществото и техните най-основни нужди да бъдат признати и законово регламентирани, тази крачка трудно се прави.
Министъра на човешките и малцинствени права и обществения диалог Гордана Чомич каза, че хората не са територии за да се владее над тях и с тях, хората са човешки същества и даже ако има група хора, които да искат да съществува нещастно общество трябва да се запитат защо е така. Този закон трябва да даде възможност на ЛГБТ обществото да живеят достойно и свободно, както и всеки гражданин на тази страна.
Неправителствени организации и многото обществени личности казаха, че ЛГБТ обществото имат правото да имат същите права да обичат и бъдат обичани, да осъщаствяват семеен живот с любимите си, да са наследници на имота на своите партньори и партньорки и да имат всичките онези права и отговорности, които имат и хетеросексуалните. С приемането на този закон ЛГБТ обществото няма да имат по-специални или различни права, ще имат правото да живеят живота достойно и свободно.
Общество в което всеки може и има правото да бъде себе си без значение на какво малцинство и малцинствена общност принадлежи трудно се изгражда, но си заслужава да се гради !!!
Радица Димитрова
Издвој новости на српском
