ИЗКАЗВАНЕ на вицепремиера г-н Валери Симеонов за срещата му с представители на БНМ в Цариброд /Димитровград/

От

21. септември 2017

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТЕ ДИМИТРОВ,,
ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК ВЛАЙКОВ,
ДАМИ И ГОСПОДА!

Щастлив съм, че точно днес, на празника на Цариброд, сме заедно.

В същото време мисля, че разговорът ни няма да е празничен. Ще говорим за проблеми. За проблемите на Българското национално малцинство в Република Сърбия, за вашите проблеми.

И вие, и аз, знаем, че тези проблеми са разнообразни. Те се докосват до почти всяка област на вашия живот. Те са много отдавна.

Десетилетия наред още по време на югославската държава, вашите права са били подтискани. Тогавашната цел е постигната: чрез асимилационна политика броят на българите рязко да намалее. И това е ставало през онези години с мълчаливото бездействие, а на практика съгласие, на българската държава.

И до днес в съзнанието, особено на по-възрастните поколения, са живи спомените от страха да се афишираш като българин. Пресни са спомените от унижения и репресии. Все още може да се усети понякога тътенът от хулите и обидите, отправяни към българите.

И въпреки това българщината у вас е победила. Самият факт, че сме заедно, че разговаряме на български и гледаме напред е повече от показателен.

Днес, слава Богу, ситуацията е коренно различна. Днес най-важното е да повярвате, че времената са други. Да повярвате, че зад всеки от вас е модерна България, член на Европейския съюз. Времената са други също, защото през последните години ние отчитаме същностните промени в отношението на Република Сърбия към националните малцинства, включително към нашето, българското. Този положителен факт има пряко отношение към подкрепата на България за преговорния процес на Сърбия за членство в Европейския съюз. Убеден съм, че сръбските политици отчитат в максимална степен това обстоятелство и необходимост и ще извървят докрай пътя за цялостно покриване на критерийте за членство в Съюза, включително в гарантирането на правата на националните мацинства.

Днес времената са други също защото България и Сърбия разбират нуждата да си сътрудничат по въпроса на положението на Българското национално малцинство. Напоследък ние разговаряме открито и конструктивно. Общ е интересът на двете държави Българското национално малцинство да живее по-добре и да се ползва от законовите си права в решаващ момент за бъдещото членство на Сърбия.

И още нещо важно, за да се разбере, че времената са други. През изминалите години след началото на промените у нас, българската държава полагаше усилия да ви подкрепя, но резултатите от тях не бяха винаги видими и удовлетворителни. Често тези усилия се разпиляваха. Налице бяха хора от малцинството, които злоупотребяваха с емоцията и носталгията, която всеки българин в България изпитва към хората в Западните покрайнини. Продължително време подобни злоупотреби с доверието бяха подминавани снизходително у нас. Докато не разбрахме, че това пречи на цялото малцинство. Защото не можеш да започваш и завършваш демагогски всяко изказване с „Майка България”, а в същото време с действията си да се солидаризираш с онези подходи и говор на омразата, които бъркат най-дълбоко в душата на изстрадалите. Нито пък да им позволиш да почетат паметта на загиналите си предци.

Времената са други, защото днес всички български институции и политици сме единни. Единни сме в оценката за факторите и личностите, които разединяват малцинството и работят на практика срещу неговите исконни интереси, регламентирани и от сръбската страна. Единни сме в тоталното сваляне на доверието от подобни личности.

Преди да започне нашата дискусия, искам да очертая няколко групи проблеми, по които вашето мнение и оценка ще са ми особено полезни:

ПЪРВО. Как да се спре обезлюдяването на Западните покрайнини? Запознах се и анализирах редица статистически данни. Знаете, че в българското правителство отговарям и за демографската политика. И от опита ми в тази област съзнавам колко тревожни са тук тенденциите. Икономическото развитие, а може би е по-вярно да се говори за икономически регрес, особено в региона на Босилеград, е катастрофален. Разбирам, че напоследък всеки български инвеститор в този град е посрещан на нож. Всеки политик, искрено загрижен за съдбата на хората, които го избират, има жизнен интерес от инвестиции. Ето това не разбирам – идват инвеститори, вие ги гоните. Или искате да продължи тенденцията, при която през последните 15 години реалното население на Босилеград е намаляло с повече от 30%, а темповете напоследък са още по-обезпокоителни. Четох призиви на местни лидери да се заселят няколкостотин мигранти в Босилеград. Такъв ли е интересът на Българското национално малцинство?

В по-друг контекст се обръщам към хората в Цариброд. Информиран съм, че тук се обсъжда създаването на икономическа зона. Кажете с какво още България може да е полезна? Със сръбската държава и високопоставени нейни представители заедно сме мотивирани да се полагат съвместни усилия за развитие на целия район на Западните покрайнини. Предложете от ваша гледна точка какво още, освен планираното, да се направи?

ВТОРО. Образованието на български език. Болна тема, според мен и според оценките на българските институции. Информиран съм, че сръбската държава решава постепенно повечето проблеми в тази област в контекста на присъединяването си към Европейския съюз. Защо тогава след 35 години в Основното училище „Христо Ботев” продължава да няма паралелки на български език, а той се изучава само факултативно? Разбрахме се вече, че страхът да се афишираш като българин е част от миналото. Тогава защо? Защо?

Предполагам, че за Босилеград ще се чуят гласове, че през тази учебна година са открити български паралелки в първи и пети клас. По принци това е похвално. Но колко са учениците в тях и колко в сръбските паралелки? Очаквам също отговор защо тази година няма втори клас на български? Или най-вече да чуя защо според обявеното на срещата със служебния премиер проф.Огнян Герджиков на 13 април 2017 г., че населението в Босилеград е 100% българско, в основното училище учениците в български паралелки са под 10%.?

Ще бъда благодарен да чуя също колко бързо след получаване на съответното одобрение от сръбското Министерство на образованието детските градини в Босилеград и Цариброд ще бъдат в състояние да организират предучилищното образование на български език?

ТРЕТО. Използването на български език. Това е едно от верните мерила кой каква частица от сърцето си отделя на българското. А и сръбското законодателство дава пълни права за свободното използване на езика на малцинството в райони като вашия. Наскоро ми попадна протокол от заседание на Националния съвет на … сръбски език. Помолих за проверка, от която стана ясно, че това не е изискване на сръбската страна. Тогава чие? На ръководството на Националния съвет? Или чие друго?

ЧЕТВЪРТО. Националният съвет на Българското национално малцинство. Ако не се бяха откроили дотук толкова много проблеми, едва ли щях да го изведа като самостоятелна група въпроси за обсъждане. Но всеки един от тях опира до Националния съвет.

Националният съвет е единственият легитимен орган на Българсокото национално малцинство с всички права и задължения да представлява нашите сънародници пред сръбските власти. Това са правата и задълженията, дадени от сръбското законодателство. Това са правата и задълженията, за които всеки българин от националното малцинство дава гласа си и се изпълва с очаквания към своите избраници. А ако те не оправдават доверието – трябва да носят отговорност пред цялото малцинство. Всеки избирател трябва да е наясно кои негови права не са защитени и кой е отговорен за това – българската държава или Националният съвет.

Националният съвет е призван да се грижи за единството на малцинството. А той самият е разединен. Тогава?

Очакванията на българската държава са за в бъдеще Националният съвет да работи по начин, по който най-пълноценно да отвоюва всички права за нашите сънародници, регламентирани в сръбското законодателство. Преговорите на Република Сърбия с Европейския съюз са благодатната среда за това. Те се използват най-активно от националните съвети на другите национални малцинства в Република Сърбия.

И накрая искам още веднъж ясно да заявя: българските политици и институции сме единни както в подкрепата за малцинството , така и в начина й за реализиране. Повече никой не би допуснал да бъде заблуждаван от злоупотребяващи с доверието на България хора. Това е минало време. Минало свършено време.

Предполагам, че ясно сте усетили тази промяна от около една година. Оттук нататък ще е така.

Очаквам вашите мнения по поставените от мен проблеми.

Благодаря за вниманието!