На 13 ноември т.г. в Сърбия ще се проведат избори за национални съвети на националните малцинства. Медиите, пък и самите малцинства ги посрещат с апатия и мълчание. Никаква предизборна кампания, никакво обсъждане на кандидатури. Самите малцинства в повечето случаи се отнасят с равнодушие и незаинтересованост към тях.
Натрупаният опит показва, че от създаването си през 2002/2003 година, националните съвети предимно обслужват официалната държавна политика за малцинствата, но самите малцинства не могат да генерират собствена политика в тях. Някак си от само себе си се наложи схващането, че е добре е да ги има, но никой не знае каква е ползата от тях. Напротив, по времето на националните съвети, а може би точно и заради тях, проблемите на малцинствата се усложниха още повече. Освен че служат като разсадник за синекурни длъжности, които държавата плаща на определени строго поверителни лица, които в рамките на мандата говорят общи неща и изместват фокуса от истинските проблеми на малцинствата, друго така и не се разбра.
Критично настроените представители на културния и интелектуален елит на малцинствата – писатели, поети, журналисти, художници и др., по правило се държат далече от националните съвети. Смятат ги за нещо нечистоплътно и отвратително, а на тяхно място удобно се настаниха анонимни двойкаджии, които едва-едва сричат на български език, но пък се произнасят от последна инстанция за образование, медии, култура и официална употреба на майчин език. Няма никакво съмнение, че образованието, медиите, културата и служебната употреба на майчин език съответстват на тяхната нулева компетентност по тия въпроси.
За това, че националните съвети не работят в полза на малцинствата говорят и резултатите от тяхното преброяване. Така например от 2002 година, когато бяха създадени националните съвети на малцинствата, до преброяването през 2011 година, броят на унгарците в Сърбия е паднал от 293 299 на 253 899, на румънците от 34 576 на 29 332, на хърватите от 70 602 на 57 900 и на българите от 20 497 на 18 543.
Ако националните съвети на националните малцинства в Сърбия наистина работеха за утвърждаване на тяхната национална идентичност и стандарта на живот, най-малкото трябваше да намалее или поне да спре спадът на малцинственото население. Дори и в случаят с унгарското малцинство, което е политически представено в Скупщината на Сърбия, а Вучич и Орбан се разбират прекрасно и инвестират стотици милиони евро в районите населени с унгарско население във Войводина, унгарците масово се изнасят във вътрешността на Унгария или в Западна Европа.
В интерес на истината, и немалко сърби напускат страната си, главно поради икономически причини, но това не оправдава политиката към малцинствата.
Освен икономическите, националните малцинства имат и други причини – проблеми с националната си и лична сигурност. Съвременна Сърбия съвсем не е мястото, където малцинствата могат да се чувстват уютно. Напротив, те са застрашени от агресивния великосръбски национализъм, който през последните три десетилетия се стреми или да ги претопи и асимилира, или да ги накара да напуснат родните си краища.
Властващата великосръбска националистическа идеология, която завърши миналия век с десетгодишна гражданска война, и започна новия век с убийството на първия демократичен и проевропейски лидер на прага на сръбското правителство, просто е несъвместима с идеята за свободни демократични избори, особено за националните малцинства, които за повечето управляващи партии са дезинтеграционен фактор за сръбската държавност. Подозрението, националната нетърпимост и езикът на омразата, който все повече се утвърждава в публичната комуникация, не вещаят добро бъдеще не само за националните малцинства, но и за мнозинството в Сърбия.
Изправени пред тази сурова реалност и мрачна перспектива, разбираемо е защо националните малцинства в Сърбия, въпреки призивите да се запишат в отделните избирателни списъци и да участват в изборите, не са особено ентусиазирани от участието си в националните съвети на малцинствата. Натрупаният лош опит от участието им в предишните избори, също не предразполага за участие в предстоящите.
Политизирането на националните съвети ги превърна в точно копие на политическите органи на властта, а в случая с българското малцинство и в дубликат на общинските съвети в Босилеград и Цариброд. Кметовете и членовете на общинските съвети и председателите и членовете на националните съвети, по правило са едни и същи лица и никой не реагира, че те се намират в конфликт на интереси!?
Нека да си припомним. При така нареченото „избиране” на Националния съвет на българското малцинство 2018 г, върху водача на бюлетината „Съединение на българите в Сърбия“ Зоран Гюров бе оказан натиск и той я изтегли в последния момент. Кметът на Цариброд Владица Димитров, който до последно беше част от кампанията за тази бюлетина, изведнъж направи политически пирует и се присъедини към бюлетината „Това сме ние” на Владимир Захариев. Още по-коварна бе ролята на бюлетината “Да върнем достойнството на народа – Стефан Костов“, която се появи на изборите само колкото да ги легитимира и да завери „победата” на Захариев. Той можеше да провали изборите, ако я беше оттеглил в последния момент, но явно нямаше куража да го направи.
Никой не посмя да си признае, че оказаният тогава натиск и манипулации дойдоха от самия връх на управляващата партия на Вучич или по-точно, от самия него. Както и да е, изборите се проведоха и никой не оспори тяхната легитимност!? Участниците си изиграха ролите и бяха прилично възнаградени – Владимир Захариев и Владица Димитров си останаха кметове, Зоран Гюров си остана заместник-кмет, заместник-кметът Стефан Стойков прибави и длъжността Председател на Националния съвет на българското малцинство, Невена Костадинова стана депутат в Скупщината и продължи да си върти бизнеса, Стефан Костов се отказа от връщането на достойнството на народа и необезпокояван се посвети на бизнеса с мебелите. Пито – платено.
Никой не оспори и така наречения отделен избирателен списък. По преброяването от 2011 г. цялото малцинство наброяваше 18 543 души. В тях влизаха и ония 10-12%, които са под 18 години и нямат право на глас. Но седем години по-късно, отделният избирателен списък на българското малцинство беше набъбнал на 18 106! Истината е, че някой се беше престарал да лъже ромите и сърбите във вътрешността на страната, че, ако се декларират като българи, ще получат българско гражданство!
Днес не е ясно, колко (не)българи има в така наречения отделен избирателен списък на българското малцинство. Няма никаква законова пречка лица от друга националност да се запишат като българи в отделния избирателен списък на българите. Става много бързо и лесно. Така се появиха „унгарците” във Враня „българите” в Търговище, както и „сърбите” в Босилеград!? И никой не си задава въпроса дали по този начин нарочно не се подменя вота на българите? Истинските българи обаче все по-сериозно се замислят дали вече не са малцинство в самия отделен избирателен списък и има ли смисъл да участват в такива избори за национален съвет?
Разбира се, немалко хора от небългарски произход се полакомиха и се декларираха като българи, и не само се декларираха, но и гласуваха така както им бяха казали, но гражданство така и не получиха, защото освен декларация в Закона за българското гражданство се иска и доказателство за български произход, което те нямат.
По този начин немалко хора от небългарски произход бяха излъгани да хвърлят немалко пари и да висят на опашки пред Министерството на правосъдието, за да подават документи за българско гражданство. От друга страна, вече подалите документите си за българско гражданство, бяха подложени на неоснователни съмнения и проверки и в крайна сметка и на тях им беше отказано гражданство. И до днес съмненията не можаха да се изчистят, а процедурата за придобиване на българско гражданство не можа да се възстанови в рамките на законовата процедура.
Това беше резултатът от изборите за Национален съвет на българското малцинство през 2018 година. Съвет, който е „най-висш представителен орган на българите в Република Сърбия и ги представлява в областта на образованието, културата, информирането на езика на националните малцинства и официалната употреба на езика и писмото”, но забележете, протоколите от заседанията си водят на сръбски език!?
Ето защо в навечерието на предстоящите избори за Национален съвет на българското национално малцинство, владее пълна тишина. Въпросът, който виси във въздуха и никой не иска да го зададе е, какъв е смисълът от участието в такива рутинни „избори” с предизвестен изход? Или казано по друг начин, каква е цената за участието и кой е готов да я плати, за да играе в тази евтина комедия, достойна за забавна вечеринка в някое забутано селско читалище.
Няма никакво съмнение, че артисти пак ще се намерят, ще се намери и публика, която накрая да изръкопляска, колкото и посредствена да е пиесата за изборите.
Шансовете да се промени състава и ръководството на Националния съвет на българското малцинство са колкото и шансовете да се промени управлението на страната или на общината. Не че не е възможно. Но не и по начина, по който днес се провеждат изборите на всички нива в Сърбия. Както и винаги, истинските промени стават на площадите, а затова нещата май още не са узрели. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
