Скандалното задържане на Димитър Димитров, Даниела Михайлович и нейната придружителка Миляна Стоилкович по време на половин часовото посещение на сръбския президент Александър Вучич в Босилеград на 11 март т.г., показа всичкия фалш на сръбската демокрация и истинското лице на управляващите не само в Босилеград, но и в Белград.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев, заедно с органите на МВР и БИА, се постараха набързо да приберат хората, за които имаха съмнения, че по време на посещението на Вучич може да се опитат да изкажат друго, по-различно мнение за ситуацията в Босилеград от това, което Владимир Захариев и Стефан Стойков искаха да му покажат.
В този смисъл бяха допуснати само хората, които са на общинската софра и пенсионерите, които набутани зад мрежата от арматурно желязо, трябваше по даден знак да ръкопляскат и да се възхищават на височайшия гост и неговите домакини.
Навремето на село при ненадейното идване на попа или даскала, иначе немарливите домакини набързо скриваха под кревата разхвърляните по стаята парцали и съдове, а сополивите и окъсани деца ги изпращаха при комшиите. После всичко си идваше на мястото.
Така и сега, след половин часовото представление със спускане на президента Вучич с хеликоптер, зяпане с широко зинали уста, аплодисменти, хора, лигави изливи на раболепие и благодарности, прегръдки, слагачество, символично предаване на ключа на Босилеград на Вучич, (кому ли още не го подмятаха тоя ключ!), и петнайсет минутно раздаване на обещания за инвестиции, работни места, пътища, детски градинки, ГКПП-е към Македония и излитане на хеликоптера, задържаните лица бяха пуснати и всичко си дойде на мястото.
Веднага следобед Босилеград потъна в потискащото сиво всекидневие – полицейщина, апатия, мръсни улици, задушна атмосфера и преживяване от днес до утре.
Тогава за какво беше всичко това?
Целта на президентския десант, който този ден кацна в четири общини в региона, съвсем не беше да чуе хората, а много по прозаична – да набере широка народна подкрепа за нова популистка партия „Народно движение за държавата“.
Въпреки че неговата партия и той лично държат цялата власт в държавата, това очевидно не им е достатъчно.
„Пред нас е най-тежкият политически период и трябва да постигнем единство“, казва той. Очевидно визира необходимостта от приемане на европейското предложение за нормализиране на отношенията с Косово. Не са малко партиите и личностите, които са против това, защото смятат, че това ще доведе до признаване на Косово. С това може да сме съгласни или не, но основната предпоставка за демокрацията е, да има различни мнения включително и по основните национални и държавни въпроси. В момента, в който всяко друго мнение се демонизира и определя като „антидържавно“, особено когато цялата финансова, медийна и политическа власт е концентрирана в едни ръце – с демокрацията е приключено.
Професор Йован Байфорд от Отворен университет във Великобритания, в ББЦ на сръбски език пише, че това Народно движение е още един опит за подриване на демокрацията в Сърбия, създаване на фактическа еднопартийна система и търсене на допълнителна легитимност за всичко, което Вучич иска да направи с Косово и с бъдещето на Сърбия. Байфорд смята, че участието в политическия и обществен живот ще се ограничи само до ония, които са съгласни с Вучич и добавя, че той „…сам ще решава какво са националните и държавните интереси, какво е крайно политическо мнение, кой е и кой не е интелектуалец и всички, които се намерят извън това “голямо народно движение“ ще бъдат набелязани като държавни врагове“.
Ако се съди по старанието с което органите на МВР и БИА в Босилеград, издириха и „изчистиха“ за няколко часа всички, които евентуално можеха да развалят настроението на Вучич с плакати и послания различни от клакьорското дърдорене на кмета – Сърбия наистина се готви, меко казано, да изолира опозицията с някакъв широк „Народен фронт“ от времето на Тито, в който освен Партията му да се включат и всички други, които споделят неговите идеи.
Опасността е още по-голяма, ако се има предвид, че Сърбия през последните три десетилетия интелектуално е доста обезкръвена. Журналистиката съвсем не е безопасно занимание и най-добрите журналисти, обикновено пишат за ситуацията в Сърбия отнякъде отвън. Различното мнение обикновено се приравнява с национално предателство. Не са малко и хората, за които демокрацията е нещо съвсем маловажно и участват на изборите не за да изразят собствената си политическа воля, а за да изпълнят волята на работодателите си, или просто да отбият номера.
Все пак, двете телевизии „NOVA S“ и „N1“, в-к „DANAS“ и някои регионални портали и социалните мрежи отразиха задържането на възрастния 77-годишен Димитър Димитров, който по времето на задържането е бил разпитван защо е празнувал българският национален празник 3 март. А Даниела Михайлович със седеммесечното бебе е била задържана заради писмо и плакати „с обезпокояващо съдържание“!?
Всъщност, единственото обезпокояващо нещо в случая бе тяхното задържане и посрещането на Вучич устроено по сценариите за посрещане на тоталитарните диктатори от времето на комунизма. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
Издвој новости на српском
