Иван Николов: Ангажиращо е да носиш най-високото държавно отличие на България

„Българската държава трябва да формулира външнополитическа стратегия за българите в чужбина“, каза той

Най-високото българско държавно отличие – орден „Стара планина“ първа степен, получи Иван Николов от Западните покрайнини на фона на разследването срещу него в Сърбия. Как живеят българите в Босилеград днес – говорим със самия Иван Николов.

„Аз не съм човек, който се стреми към награди, това малко ми тежи в личен план, все пак това е висока отговорност. Да носиш най-високото държавно отличие на Република България е и ангажиращо, но тази отговорност отдавна съм я поел. Реших, че трябва да я приема с благодарност – не само заради мен, но и заради хората, които дълги години стояха зад мен и около мен, заради българското малцинство и заради този жест, който българската държава направи към българите от Западните покрайнини. Това е признание, че през всичките тези 3 десетилетия сме от правата страна на историята и всичко това, което сме правили е било в български интерес“, каза той по повод полученото от държавния глава отличие в предаването „Брюксел 1“.

В ефира на Bulgaria ON AIR той разказа, че животът в Босилеград е изключително сложен, защото в момента там тече един сериозен процес на дебългаризация и обезлюдяване на района. Няма работеща икономика, която да предложи работа на тези хора, за да останат и оцелеят там, все повече млади хора се изнасят към България или на запад.

„Българската държава трябва да формулира външнополитическа стратегия за българите в чужбина, защото те са много. За Западните покрайнини трябваше да имаме ясно формулирана държавна политика, която да се противопоставя на тези асимилаторски процеси и да предложи поминък на населението там. Разбира се, това не може да стане без съгласието на сръбската държава, но тук вече влизаме в другия казус – че двете държави имат все повече геополитически различия. България говори с една европейска реторика, а Сърбия вече има различни послания“, заяви председателят на КИЦ в Босилеград. 

Гостът допълни, че малцинствата присъстват в Конституцията на Сърбия, но само на хартия и тези формулировки и законите, които регулират положението и правата на малцинствата не дават реални резултати за българите.

„За да отстояваш българската култура, българското слово, европейските ценности, демократичните ценности в Босилеград трябва да рискуваш много – нещо, което е трудно и което не отваря някаква перспектива в днешно време. Разбирам младите, които се опитват да си намерят по-добри места за живот. Това не работи за каузата, не работи за постигане на целите, за които се борим повече от един век“, посочи Николов.

На въпроса на Милена Милотинова какво може да направи българската държава, за да не си отиват младите от този край и той да не се обезлюдява, Николов отговори, че има много неща, които могат да се направят, но те не са формулирани като ясна стратегия, въпреки че вече три десетилетия се говори за тях.

„Трябва да се запази и подпомага българската инфраструктура в Западните покрайнини, т.е. да се подпомогнат българските организации, които вече десетилетия наред не могат да видят решения на проблемите с финансирането на едни малки сдружения, които отстояват каузата на просветата, културата и защитата на човешките права в Западните покрайнини. Трябва да се помисли по какъв начин сръбската държава да допусне българския бизнес в Босилеградска и Царибродска община, защо Белград не допуска български инвеститори там и така се гони младото население и районът се обезлюдява. И ако Западните покрайнини са беден район в Република Сърбия, да се каже защо е най-бедният – не е ли това умишлен ход на Белград, който цели да се изгони българското население оттам. Това е моят отговор, защото анализирайки последните 100 години, аз виждам че спадът в броя българско население е свързан с унищожаването на икономиката. Освен това, от 1920 г до днес действа полицейски метод на управление – обискират се центрове и т.н. (б.р. на 8 ноември КИЦ – Босилеград беше обискиран, бяха иззети книги, а представянето на „Елегия за краището“ беше забранено. Самият Иван Николов е разследван за „раздухване на национална, религиозна и расова омраза и нетърпимост – сериозно обвинение в Сърбия, за което се предвиждат от 3 до 10 години“). Това не работи за добросъседските отношения“, смята той.

Николов направи паралел между палежа на клуба в Битоля, стрелбата по клуба в Охрид и обиска на КИЦ Босилеград, както и между обвинението срещу Люпчо Георгиевски от Битоля, Северна Македония, и предварителното производство в Сърбия срещу самия него като председател на културния център в Босилеград след обиска на клуба.

„Това е същата политика и стратегия, която идва от Белград, може би с препратка към Москва. Това са неща, които са се правили между Първата и Втората световна война, след това по времето на бивша Югославия, правят се и сега. Систематично, дългосрочно, методично – целта е постепенно изтласкване на българското етническо присъствие както от Македония, така и от Западните покрайнини.

Той подчерта, че заради разрешението за добив на руда наблизо има и сериозен екологичен проблем със замърсяване на река Драговищица, която се влива и замърсява река Струма в България. Това също гони населението от Босилеград. От друга страна – замърсява България и екоминистерството в София трябва да реагира, настоя Николов.

„Белград 20 години превежда учебниците за основното образование и за гимназията. След като ги преведоха, смениха учебната програма и изведнъж се оказа, че тези учебници са неизползваеми. Наложи се да се превежда наново, така мина цяло едно поколение. Поколението, което избра да се учи на майчин, български език, е най-потърпевшо, защото трябваше да си превежда материалите, вместо да ги усвоява. Те бяха поставени под най-лошите условия за обучение. Същия проблем се играе и сега“, обобщи Николов по повод обучението на майчин език, гарантирано по закон.

От 2014 г. продължават преговорите на Белград с ЕС, но за нас няма никакъв резултат.

Източник: bgonair.bg