За любовта си към спорта – разговор с Дарко Димитров

От

2. февруари 2019

Представяме ви Дарко Димитров. Той е на 15 години, а спортът от малък е част от живота му, което го прави един от младите надежди на Босилеград.

Дарко е първокурсник в босилеградската гимназия и талантлив лекоатлет, член на АК „Младост” Босилеград, който през 2017 г. спечели първо място в пробега на 1000 метра на Международния крос „Ивайло” във Велико Търново. Изключително упорит и отдаден на спорта, той не спира да ни прави горд с успехите си. Той се оказа и най-бързият сред 14 младежи, които се хвърлиха тази година във водите на Драговищица за да извадят Христовия кръст.

За читателите на ГЛАСПРЕСС го попитахме за любовта към спорта, личните му успехи и мечти.

1. Как започна да се състезаваш?

Първоначално започнах да се състезавам в различни спортове. Първата ми победа и спечелване на награда е това, което ме амбицира и ми потсказа, че аз мога да постигна и повече. Така през годините се създаде и моето желание да тренирам, участвам и побеждавам на различни състезания. Печелейки винаги някое од първите места осъзнах, че това ми дава сили и кураж да напредвам още повече.

2. Кога и защо започна да тренираш лека атлетика и какви са целите ти в спорта?

Лека атлетика съм започнал да тренирам преди 5 години, защото мисля, че съм роден за спорт. Целите в спорта са ми да не спирам и само да вървя напред. Вярвам в себе си защото зная и усещам, че не съм роден за малки неща. Моето мото е „Бог пред мен аз след него“

3. Спомняш ли си кой беше момента, в който разбра, че спортът е твое призвание и че си наистина добър?

Спомням си този момент. Беше преди няколко години, имаше голямо надбягване в България. Самата новина, че ще участвам в подобно състезание ме караше да се чувствам отговорен. Треньора още в началото ми каза, че конкуренцията ще е изключително силна, че всички ще бъдат на възраст по-големи и по-опитни. Но мен това не ме изплаше, помислих, няма нищо, трябва да опитам. Тренировките бяха трудни, но и това мина и дойде денят, когато се озовах в България, на международно състезание. Около мен бяха състезатели на по-голяма възраст и от известни клубове „ЦСКА“, „Левски“… Започна надбягването, но когато приключи аз бях на първо място. На този ден разбрах, че не съм малък спортист и разбрах колко съм добър.

4. Кой или какво оказва най-силно въздействие на формирането ти като личност и спортист?

Вярвам в мечтата си, че един ден ще бъда най добрият лекоатлет на света.

Веднъж един Босилеградски спортист ми каза, че никой не може да бъде по-бърз от Йусеин Болт и от Джастин Гатлин. Усещах в себе си, че не съм съгласен, това беше негова граница, а аз искам един ден да мина тази линия. Тези негови думи за мен са пътеводител.Сила намирам в любовта си и вярата в дисциплината, добрият план и усърдната работа. Времето ще покаже всичко, аз зная че съм от тези спортисти, които не спират и че един ден ще съм там където искам.

5. Имало ли е момент в който да се замислиш да се откажеш?

Имал съм и трудни моменти, но никога не съм помислил да се откажа. Да тренирам това е нещо което обичам и на което се отдавам изцяло и колкото и да е трудно не би се отказал.

6. Как се справяш с училище и спорт на високо ниво едновременно?

Честно казано за сега успешно се справям с всички задължения в училището и нямам никакви проблеми там. Дано всичко да продължи така. Все пак обаче много по-полезно би било за мен ако се учех в спортно училище. В подобни училища програмата е съобразена с тренировките.

7. Какви са целите ти в спорта за 2019 година?

През 2019. година очаквам много тренировки и много хубави моменти. Моята мечта е да стигна и до олимпиада. Все пак това е голямата цел на всеки един спортист. Много бих искал да тренирам за професионален атлетичен клуб, но засега това е невъзможно в Босилеград, защото липсват специалисти треньори. Надявам се, че през тази година средствата, които заделя общината за спорт да бъдат правилно и целенасочено разпределяни. Отговорно и професионално поведение от служителите в спортното дружество със сигурност ще повиши интереса на младите към спорта.

И имаше ли специална подготовка и стратегия за надпреварата за Светия кръст?

На Богоявление в Босилеград беше много студено, но аз си знаех че ледените води на Драговиштица няма да ми представляват проблем. Реших да участвам по пръв път в хвърлянето в реката за Христовия кръст. Имах голям късмет извадих Светия кръст от дъното на реката. Ръцете ми докосваха камъните по дъното на реката, много бързо и кръста се озова в моята ръка, извадих го и целунах. Много съм доволен, че точно на мен Бог подари кръста.