За градската и менталната хигиена

0

Въпреки че Босилеград няма индустриални замърсители, той е мръсен град. Мръсотията е битова и боклукът е навсякъде. По улиците, тротоарите, около реката, по пътищата, по дивите сметища и навсякъде докъдето ти допре окото.  

Низката култура на живеене си личи навсякъде. Хората си хвърлят боклуците от терасите и прозорците. Бездомни кучета на глутници скитат по улиците. Дамите по принцип внимават да не боднат с токчетата си някое кучешко лайно, но се случват и грешки. Мъжете пък не се впечатляват особено в такива деликатни ситуации, понапсуват невинното животно, криво-ляво си поизтриват обувките и продължават напред.

Из училищният двор, двора на общинският Културен център, около кофите за боклук – навсякъде се търкалят отпадъци. Тротоарите са задръстени с дърва, коли на трупчета, погрешно паркирани возила и каквото се сетиш. Зелени площи, паркове, алеи, няма. Вероятно защото управляващите ги смятат за излишни и непотребни. Навсякъде растат бурени и храсталаци.

Улиците се мият само когато Господ ни изпрати проливен дъжд.

Нечистотията никому не прави особено впечатление. Нито на чистачките които на тумби, на тумби се разхождат из града и само тук-таме пернат с метлата някоя хартийка или цигарен фас. Нито пък на общинското управление и на градското комунално предприятие които би трябвало да се грижат за градската чистота.

Не така стоят нещата с менталната хигиена на босилеградчани.

В публичното пространство внимателно се следи да не проникнат идеите на демокрацията, гражданското общество и модерните европейски принципи и ценности. Затова старателно се грижи многоброен екип от кметството и Националният съвет на българите (то това си е едно и също, де), органите на БИА и МВР, Културния център, общинските предприятия и дружества, медиите и многобройни предрешени цивилни агенти и клакьори. В кметството си има и специален екип който внимателно следи за вражески елементи в социалните мрежи. Платени тролове възхваляват управляващите и оплюват всеки който се осмели да каже нещо критично срещу тях. Професионални клюкари денонощно разпространяват клюки, клевети, компромати,  и всякакви други гадости и лъжи. Затова добре им се плаща. Така си изкарват хляба.

Та тия органи начело с кмета, органите на МВР-ето и Комуналното скандализираха босилеградската и българската общественост с незаконното премахване на паметната плоча със списък на жертвите от Босилеградският погром на 15 май 1917г.  

Плочата дори не беше поставена а само оставена в алеята до паметника на Левски. Комуналното предприятие което с дни и седмици не премахва умрелите котки и кучета по улиците, премахна паметната плоча с имената на жертвите за нула време.

Защото тя напомняше за едно военно престъпление на сръбският войвода Коста Печанац срещу незащитеното българско население в Босилеградско и в Царство България.

Органите за нашата ментална хигиена страшно се възмутиха от такива еретически мисли. Как е възможно да се пишат такива работи за нашите сръбски братя които, нали, са ни „освободили“ от тая пуста българска окупация!?

И на владиката Пахомий му се разтресе брадата от християнски гняв. Поп Небойша пък в традициите на министър Гарашанин написа, че босилеградчани не били българи, а някакви си „българизирани сърби“?! Само че цялата сръбска наукообразна „история“ не можа да обясни, защо Печанац като велик сърбин и баш-войвода е клал „сърбите“ в Горна и Долна Любата? Затова ли му издигат паметници и кръщават улици в Белград на негово име?

Докато си задавам въпроса защо органите за нашата ментална хигиена не разрешават да се сложи паметна плоча за жертвите на Коста Печанац в центъра на Босилеград, някак си от само себе си, ми се натрапва и отговорът: защото органите за нашата ментална хигиена пазят мястото за паметник на сръбският войвода Коста Печанац.

Иван Николов

Предишна статияБългарските университети ще приемат…
Следваща статияManjak maline za bolju cenu
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.