Въпреки че Босилеград няма индустриални замърсители, той е мръсен град. Мръсотията е битова и боклукът е навсякъде. По улиците, тротоарите, около реката, по пътищата, по дивите сметища и навсякъде докъдето ти допре окото.
Низката култура на живеене си личи навсякъде. Хората си хвърлят боклуците от терасите и прозорците. Бездомни кучета на глутници скитат по улиците. Дамите по принцип внимават да не боднат с токчетата си някое кучешко лайно, но се случват и грешки. Мъжете пък не се впечатляват особено в такива деликатни ситуации, понапсуват невинното животно, криво-ляво си поизтриват обувките и продължават напред.
Из училищният двор, двора на общинският Културен център, около кофите за боклук – навсякъде се търкалят отпадъци. Тротоарите са задръстени с дърва, коли на трупчета, погрешно паркирани возила и каквото се сетиш. Зелени площи, паркове, алеи, няма. Вероятно защото управляващите ги смятат за излишни и непотребни. Навсякъде растат бурени и храсталаци.
Улиците се мият само когато Господ ни изпрати проливен дъжд.
Нечистотията никому не прави особено впечатление. Нито на чистачките които на тумби, на тумби се разхождат из града и само тук-таме пернат с метлата някоя хартийка или цигарен фас. Нито пък на общинското управление и на градското комунално предприятие които би трябвало да се грижат за градската чистота.
Не така стоят нещата с менталната хигиена на босилеградчани.
В публичното пространство внимателно се следи да не проникнат идеите на демокрацията, гражданското общество и модерните европейски принципи и ценности. Затова старателно се грижи многоброен екип от кметството и Националният съвет на българите (то това си е едно и също, де), органите на БИА и МВР, Културния център, общинските предприятия и дружества, медиите и многобройни предрешени цивилни агенти и клакьори. В кметството си има и специален екип който внимателно следи за вражески елементи в социалните мрежи. Платени тролове възхваляват управляващите и оплюват всеки който се осмели да каже нещо критично срещу тях. Професионални клюкари денонощно разпространяват клюки, клевети, компромати, и всякакви други гадости и лъжи. Затова добре им се плаща. Така си изкарват хляба.
Та тия органи начело с кмета, органите на МВР-ето и Комуналното скандализираха босилеградската и българската общественост с незаконното премахване на паметната плоча със списък на жертвите от Босилеградският погром на 15 май 1917г.
Плочата дори не беше поставена а само оставена в алеята до паметника на Левски. Комуналното предприятие което с дни и седмици не премахва умрелите котки и кучета по улиците, премахна паметната плоча с имената на жертвите за нула време.
Защото тя напомняше за едно военно престъпление на сръбският войвода Коста Печанац срещу незащитеното българско население в Босилеградско и в Царство България.
Органите за нашата ментална хигиена страшно се възмутиха от такива еретически мисли. Как е възможно да се пишат такива работи за нашите сръбски братя които, нали, са ни „освободили“ от тая пуста българска окупация!?
И на владиката Пахомий му се разтресе брадата от християнски гняв. Поп Небойша пък в традициите на министър Гарашанин написа, че босилеградчани не били българи, а някакви си „българизирани сърби“?! Само че цялата сръбска наукообразна „история“ не можа да обясни, защо Печанац като велик сърбин и баш-войвода е клал „сърбите“ в Горна и Долна Любата? Затова ли му издигат паметници и кръщават улици в Белград на негово име?
Докато си задавам въпроса защо органите за нашата ментална хигиена не разрешават да се сложи паметна плоча за жертвите на Коста Печанац в центъра на Босилеград, някак си от само себе си, ми се натрапва и отговорът: защото органите за нашата ментална хигиена пазят мястото за паметник на сръбският войвода Коста Печанац.
Иван Николов
Издвој новости на српском
