Дали Сърбия се намира на кръстопът? Дали започва да пише своята нова история? Дали апелите за промяна на режима на Александър Вучич навлизат в много по-сериозна фаза, която да доведе до промени? Дали търпението на протестиращите месеци наред от движението „Един от пет милиона“ полека се изчерпва след кардиналното решение да се нахлуе в сградата на държавната сръбска телевизия с искането да се включат директно в ефир и да кажат на своя народ защо демонстрират, какви са техните проблеми и какво искат от управляващите?
Няма съмнение, че по улиците на Белград и останалите сръбски градове, върви едно притаено години наред недоволство, което досега се контролираше успешно от медиите под шапката на сръбския президент Александър Вучич.
Властите в Белград досега успяваха да обуздаят тази река от протести и то чрез едно пълно медийно затъмнение. Държавната сръбска телевизия, за която всеки месец гражданите плащат такса от 2 евро, е също под знамето на партията на Вучич. И затова си затваря очите пред опозиционните протести. Тя дори не прекрати програмата си, за да предаде директно опита на опозицията да щурмува нейната сграда. В същото време срещу лидерите на опозицията се изсипват кофи с черна боя – тежки обвинения и истерични тиради за предателство, наричат се мафиоти, крадци, бандити, спекуланти, които искат единствено да заемат мястото на Вучич.
От друга страна президентът Вучич обикаля Сърбия и обещава на всички решение за всички проблеми. И то с една неорганизирано и неясно защо пропагандна кампания, в която говори колко много е направил за Сърбия, как тя се намира пред вратите на Европа, и обещава да реши нерешимия косовски пъзел и че няма да подаде оставка дори милиони да излязат на протестите.
От друга страна опозицията прави опити да се обедини, да намери формулата за своите протести, да направи някаква програма, да намери нови движения и лидери, които ще звучат убедително и демократично. И тук омагьосаният кръг се затваря. Сърбите са объркани – знаят, че има някакви протести, но веднага след това от телевизионния екран изскача Вучич, който има казва, че бивши и пропаднали политици, които са изгубили властта, искат да се върнат със сила на политическия фронт.
Важно е може би, че Сърбия започва да се събужда от дълбокия зимен сън, в който години наред сънуваше само обещанията на Вучич. Важно е също, че е направен опит да се чуе мнението и на другата „Сърбия“, която не може повече да живее в политически илюзии и да ръкопляска на управляващите.
Сръбската опозиция обаче трябва да е наясно, че срещу себе си има политик като Вучич, чието влияние не може да се пренебрегне. Той е голям играч, на когото са познати всички политически, финансови и психологически схеми, и който държи в ръцете си всички конци на властта. Затова на сръбската опозиция ще й трябва много време и ще й бъде трудно тук в Сърбия при сегашното разпределение на политическите сили да може да свали властта на улицата. Тя само може с протести – и то само ако са мирни, да начертае лицето на другата „Сърбия“, която не мисли като Вучич и неговите сателити – и то без хаос и анархия, без кръвопролития на улиците, без драми и истерия. Важно е, че е започнало началото на края и че има макар и далечна надежда за промени.
Източник: БГНЕС
Издвој новости на српском
