Събитието на миналата седмица безспорно беше подписването на договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Документ, който в продължение на дълги години беше немислим заради шовинистичната истерия, която изгради върху пясъчните си кули правителството на Никола Груевски. Днес всички говорят за „прагматичния подход“, призовават „вземете този въпрос от историците и го дайте на икономистите“. Обаче още древните римляни са казали, че Historia magistra vitae est (Историята е учителка на живота).
Какво е основното в този договор? Македония избира западната, европейската цивилизация пред дребните балкански заяждания с двустранно негативен резултат. Разбира се, това няма да се хареса на Путин и на някои други балкански ултранационалисти. Именно затова лично аз мисля, че съвсем скоро може да се очаква отново опит за дестабилизация в Скопие, подобно на ония кадри от Владата, в които психясали старци дърпат за косите „неправилни“ депутатки. Затова е важно правителството на Зоран Заев да бъде подкрепено активно и отвътре, и отвън, за да стане Македония нормална държава и предвидим партньор. Това е исторически парадокс – именно бившите комунисти, които измислиха преди около 70 години македонската „нация“ и „език“ – да намерят смелост да интегрират страната в евроатлантическите политически и военни структури. Всички имаме интерес от силни Балкани, в които доходите на хората бързо да се увеличават и да достигат западноевропейските. Това обаче не става с войни и с измисляне на история със задна дата. Историята си я има и всеки нормален историк знае каква е истината.
Има обаче един тест, който ще покаже къде в целия този пъзел седи Сърбия. Дали е истина проевропейската ориентация на правителството в Белград, или пак ще се премине в националистически изблици. Засега няма еднозначен отговор и има доста притеснения. Тестът се нарича „Западни покрайнини“. Не може да имаш едно отношение към унгарското и хърватското малцинство в Сърбия, а да се правиш, че не забелязваш българското, което съставлява десетки хиляди граждани. Разбира се, затова вина има и дългогодишната неадекватна политика на българските власти. Да си българин в Западните покрайнини още не е съвсем безопасно. Хубаво е и ония наши сънародници там, които присъстват и поощряват „канонизацията“ на жертви на българи и чествания на един главорез на мирно българско население като Коста Печанац, да се смирят поне малко пред паметта на дедите си. Да си спомнят и за паметната плоча на жертвите от неговото клане и за гробовете на български войници, грижливо поддържани от наши сънародници там.
И най-накрая – да се разбере, че сега е ХХІ век, повече войни няма да се водят. Премахването на границите ще стане на практика само по един начин – когато и Сърбия, и Македония станат членки на Европейския съюз. И тогава няма да има значение кой какво ще казва, значение ще има само кой какъв се чувства и дали помни какви са били баба му и дядо му. Така, както в Страсбург/Щрасбург няма значение дали си германец или французин. Едва след разбирателството идват и доходите.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
