В предпоследната събота преди Великден (11 април 2020 г.), Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар. Денят се нарича още Лазарова събота, Цветница е след него – в неделята. Тези два празника имат богата народна обредност, честват се и като именни дни.
Според българската народна традиция, Лазаровден или Лазарица, Лазарова събота е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят къщите пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги „разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно. В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Ако се обърне с отвора нагоре – на плодородие е, с очакване да се пълни и препълни всичко в този дом. Друг обичай повелява да посипват момичетата с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
ММ ГЛАС ПРЕСС