Денят на бесарабските българи е празник на българския дух

29 октомври е посветен на бесарабските българи – онези наши сънародници, които по силата на историческата си участ повече от 200 години живеят извън пределите на България, на територията на Украйна и Молдова. Но във всичкото това време не спират да я сънуват, пазят и предават от поколение на поколение своята любов към прародината, пиетета си към нейните история, традиции и език.

Историята на посвещаването на 29 октомври на бесарабските българи тръгва от 1938 година, припомня на сайта си Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.

„Потомци на завърналите се след Освобождението българи от някогашните Бесарабия, Таврия и Крим се събират, за да отбележат 100 години от освещаването на величествения храм „Свето Преображение Господне” в Болград. Издават паметния вестник „Българска Бесарабия”, брой единствен, в който поместват спомени за съграждането на храма с труда и с даренията на българите от цялата „колония”, както тогава са наричали десетките български села в Буджашката степ. Бивши ученици на прочутата Болградска българска гимназия пишат за своите учители, адвокати, лекари, военни, създали име в свободна България, разказват за трепета на родителите си, повели ги невръстни деца към Отечеството, което чака тяхната синовна подкрепа. Във вестник „Българска Бесарабия” е поместено и пламенното възвание „За ония, които запазиха духа си”. Точно в това възвание е предложението 29 октомври (16 октомври стар стил) да бъде обявен за Ден на бесарабските българи.“

Днес връзките на бесарабските българи с прародината са изключително активни. Много от тях избират да учат в български висши учебни заведения и търсят реализация в България.

Бесарабските българи говорят един интересен език, запазен отпреди 200 години – категоричен е етнографът Галин Георгиев. „Те трябва и да усвояват книжовната норма, защото когато млади хора дойдат тук като студенти, им се присмиват, наричат ги руски българи, защото артикулацията на по-младите е по руски маниер. В някои семейства езикът е много добре запазен, в други не. Възприели са някои руски и молдовски думи, но дълбоко в душата си са останали българи.“

Когато говорят помежду си, произнасяйки „у нас“, българите в Молдова и Украйна имат предвид своята прародина – разказва в интервю за Радио България фотографът Асен Великов. Вдъхновен от срещата си със сънародниците ни от Бесарабия, той разказа с фотоси за колорита на техния бит.

Макар темата за бесарабските българи да не е сред най-често и широко обсъжданите у нас, България не ги забравя и се старае да създаде достатъчно условия, те да се завърнат и опознаят отново своята прародина. Свидетелство за това е и започналото преди години от Софийската духовна семинария привличане на пожелалите да се обучават етнически българи от Македония, Молдова, Украйна и Албания. „В момента кампанията се извършва чрез децата, които са учили или учат в семинарията. Връщайки се по домовете, след завършването си или през ваканциите си, те носят материали, свързани с обучението в Софийската духовна семинария“ – разказа Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария.

Редактор: Йоан Колев

Източник: bnr.bg