Демокрация, диктатура, революция…

0

Тия дни по телевизиите се въртят кадри от протестиращи демонстранти които нахлуват в македонския парламент. Виждат се озверени и окървавени лица, възрастен човек влачи една жена за косата, размахват се знамена, чуват се скандирания и викове, димни бомби, бездействаща полиция.

Зад накъсаните и задъхани репортерски изказвания се опитвам да проникна във вторият план на събитията и да намеря отговори на въпросите които налитат един след друг.

В съзнанието ми се появяват спомени от протестите в Босилерад, когато почти по същия начин, след проведените местни избори не можа да се конституира общинско управление в законовия срок и протестиращите тълпи насила извадиха дотогавашните управници от общината. Беше непосредствено след свалянето на режима на Милошевич. И появилите се илюзии и надежди на 5 октомври 2000г. Между другото, това бяха първите и последни протести.

Последва временно шестмесечно управление и преждевременни избори на които „изгря звездата“ на демокрацията. И спря точно по средата на небето. Току що излезли от комунизма, гражданите не знаеха какво да правят с демокрацията и как да я използват за собственото си благосъстояние и изобщо за напредъка на обществото.

Новите (стари) управляващи, пръкнали се в комунистическото котило, също не умееха да управляват по новите правила.

Но на управниците им хареса и те използваха невежеството на гражданите, за да овладеят и подчинят демократичния процес за да запазят властта си за години напред. Даже за десетилетия. Заради собственото им благосъстояние и това на техните партийни чорбаджии.

Властта се превърна в техно занимание, професия и бизнес. Печеливш при това. И произведе патологични промени в личността и поведението им. Те заживяха с чувството за превъзходство и недосегаемост. Извън всякакъв обществен и правен контрол.

Гражданите отново станаха заложници на управляващите. Вместо те да избират, да сменяват и да контролират как власттта изразходва данъците им, властта се превърна в техен работодател благодарение на това че прибира и разполага с данъците им.  И господар който им дава мръвки колкото да живеят. За да плащат данъци. И за да гласуват. За тоя който им дава мръвките. Техните мръвки.

Суверенът вече не е суверен. Той отново е зависим роб на господаря който си присвои демокрацията и който от време на време прави избори, ей така, за парлама. На които ще изкара поданиците които ще гласуват не за друго, а за да не останат семействата им без хляб. Ако не  достигат гласовете на живите, те ще пуснат бюлетини и от името на умрелите. Което е престъпление, но не е наказуемо. Защото те не само пишат законите, но и съдиите назначават.

Свобода на словото, на медиите, на личността, на политическите уверения и други демократични принципи и ценности? Не. Защото гладният, бедният и смачканият има нужда само от хляб.

А хлябът и ножът са в ръцете на господаря.

Въпреки вторият план на събитията, в съзнанието ми непрекъснато тече оня забавен ТВ кадър, в който възрастен човек яростно влачи за косата една жена…

                   Иван Николов

Предишна статияVulin: Do 15. septembra odluka o povećanju minimalca
Следваща статияPočinje reforma gimnazija, popunjavanje upitnika do 15. maja
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.